– Наистина ли все още не можете да спите? – попита Рансъм почти нежно.
– Ами съвсем малко. Но тъкмо заспя, и вече трябва да ставам. Не мога да спя, след като ми се иска да живея.
– Трябва да дойдете на Юг – предложи младият мъж. – Веднага ще заспите сладко в онази ленива атмосфера!
– Е, не искам да ставам ленива – отвърна госпожица Бърдзай. – Пък и вече съм ходила на Юг едно време и не може да се каже, че ме оставиха да спя много. Все ме гонеха.
– Заради негрите ли?
– Да, навремето само за това мислех. Носех им Библията.
Рансъм се умълча, после каза с предпазливо премерен тон:
– Бих искал да науча повече.
– За щастие, вече не сме нужни там, нужни сме за друго. – Госпожица Бърдзай го изгледа с лек и предпазлив хумор, сякаш той разбира за какво му говори.
– Имате предвид другите роби! – възкликна той през смях. – Занесете им колкото Библии пожелаете!
– На тях искам да занеса нови закони. Това е новата Библия.
Рансъм установи, че госпожица Бърдзай много му допада, затова без капка лицемерие каза:
– Където и да отидете, госпожо, няма да има почти никакво значение какво носите. Вашата добрина винаги ще бъде с вас.
Тя се умълча за миг, после промърмори:
– Олив Чансълър ме предупреди, че говорите така.
– Опасявам се, че не ви е казала почти нищо хубаво за мен.
– Тя мисли, че е права, сигурна съм.
– Мисли ли? Тя го знае с върховна сигурност. Между другото, надявам се, че е добре.
Госпожица Бърдзай отново впери поглед в него.
– Не сте ли я виждали? Не я ли посещавате?
– О, не, не я посещавам! Просто минавах покрай къщата ѝ, когато срещнах вас.
– Може би вече живеете тук – поде госпожица Бърдзай и когато той я поправи, тя додаде с тон, който издаваше доверието, което беше успял да ѝ вдъхне с искреността си: – Не е ли редно да се отбиете у тях?
– Госпожица Чансълър няма да се зарадва – отговори Базил Рансъм. – За нея аз съм врагът в собствения ѝ лагер.
– Е, тя е много смела.
– Именно. А аз съм много боязлив.
– Не сте ли се сражавали навремето?
– Да, но беше в името на хубава кауза!
Рансъм смяташе за доста забавен този намек за Сецесията[10] и за оказващия отпор мъж (колкото и похвално да бе това), обаче госпожица Бърдзай го прие много сериозно и много дълго седя безмълвна, защото искаше да покаже, че от толкова отдавна е в борбата, че не може да обсъжда доколко уместен е късният бунт. Младият мъж усети, че той е причината за мълчанието ѝ, и много съжаляваше, защото въпреки южняшкото си безразличие към потисничеството над жените, той се беше качил в трамвая тъкмо за да я разговори. Искаше да научи още конкретни новини за Верена Тарант и възнамеряваше да накара госпожица Бърдзай да отвори темата. Предпочиташе да не я зачеква той и зачака нова сгодна възможност. Най-накрая, тъкмо щеше да се реши да попита пряко (прецени, че така или иначе, не може да го отлага дълго), тя го изпревари по начин, който издаде, че и нейните мисли са вървели в същата посока:
– Чудя се възможно ли е госпожица Тарант да не ви е впечатлила онази вечер?
– О, впечатли ме! – побърза да я увери Рансъм. – Беше много очарователна.
– А разумни ли ви се сториха аргументите ѝ?
– Пази боже, госпожо! Според мен на жените не им е работа да бъдат разумни.
Спътницата му се извърна към него бавно и благо и стъклата на очилата ѝ проблеснаха укорително като огромни сълзи.
– Значи, вие ни смятате само за красиви джунджурии?
Въздействието на този въпрос, зададен от госпожица Бърдзай и донякъде отнасящ се до собствената ѝ почитаема личност, предизвика неудържимия му смях. Рансъм обаче успя да се овладее достатъчно бързо и каза с искрено изражение:
– Смятам ви за най-ценното нещо в живота, единственото, за което си струва да се живее!
– Струва си за вас! А за нас? – попита госпожица Бърдзай.
– Струва си, ако всяка жена се ползва със същото възхищение, каквото изпитвам към вас. Госпожица Тарант, за която стана дума, ми въздейства точно по този начин – още повече ценя, ако това изобщо е възможно, представителките на пола, родил тази забележителна млада жена.
– Ние тук много я ценим – отбеляза госпожица Бърдзай. – Тя има истинска дарба.
10
Има се предвид отделянето на част от южните щати от САЩ и създаването на Конфедерацията малко преди началото на Гражданската война. Базил Рансъм намеква, че се е сражавал в тази война. – Б. пр.