— Време е вече да си тръгваме. И за да не се лутаме много, старицата ще ни покаже най-прекия път към града.
Като стигнали в града, той отишъл при старите си другари и им рекъл:
— Открих в гората едно място, пълно с разбойници. Елате с мене да ги унищожим.
Повел ги войникът, но извикал и ловеца:
— Ела с мене и ще видиш как ще ги заловим!
Когато стигнали къщата на разбойниците, войникът строил отряда в кръг около тях, взел бутилката, отпил една глътка, завъртял я над главите им и викнал:
— Да живеете всички!
Те се размърдали, но докато разберат какво става, били повалени на земята с вързани ръце и крака. После войникът заповядал да ги хвърлят като чували в една кола и рекъл:
— Закарайте ги направо в затвора.
Но ловецът повикал един от отряда настрана и му поръчал нещо.
— Побратиме с лъскавите ботуши — рекъл войникът, — ние победихме разбойниците, нахранихме се добре и сега можем спокойно да си вървим.
Когато наближили града, войникът видял, че през градската порта влизат много хора, които се радвали и размахвали зелени вейки над главите си. После видял, че към тях се приближават и царските телохранители.
— Какво ли значи това? — попитал той ловеца изумен.
— Не знаеш ли — отвърнал ловецът, — че царят дълго време не е бил в царството? Днес той се завръща и всички излизат да го посрещнат.
— Но къде е царят, аз не го виждам — попитал войникът.
— Ето го — отвърнал ловецът. — Аз съм царят и известих за пристигането си.
После разкопчал ловджийската си дреха и под нея блеснала царска одежда. Войникът се уплашил, паднал на колене и го помолил за прошка, че се отнасял с него като с равен.
Ала царят му подал ръка и рекъл:
— Ти си доблестен войник и ми спаси живота. Занапред няма да търпиш никакви лишения, защото аз ще се погрижа за тебе. И ако някой път ти се прияде хубаво печено месо, каквото яде в къщата на разбойниците, ела спокойно в дворцовата кухня. Но ако искаш да вдигаш наздравица за някого, първо ще искаш разрешение от мене.