Ателстан се усмихна и поклати глава.
— Не, сър Джон, говоря за истинския сатана — забързано каза той. — Вярваш ли, че може да обсеби някого?
Сър Джон се изправи.
— Да, отче, вярвам, че има свят на духове, и че обитаваните от него създания се противопоставят на Христа и светците му. Но вярвам също, че обикновеният демон си седи на скалата в ада и плаче от завист при вида на злото, което твори човек. Защо питаш?
Ателстан започна да върти в ръце чашата си.
— Сатаната може да е дошъл в Съдърк. След службата тази сутрин една жена дойде при мен и каза, че дъщеря й е обладана. Всяка нощ тя призовава демон, за да обвини баща си, че е убил първата си жена, майка й — Ателстан примигна и погледна към чашата си. — Помоли ме да направя екзорсизъм.
Сър Джон го изгледа странно.
— Но, Ателстан, ти се сблъскваш с такива неща всеки ден.
— Знам — отвърна свещеникът и се усмихна. — Фламандката Пернел казва, че има демони, не по-големи от палеца й, които бродят в тъмните ъгълчета на къщата й, кикотят се и си говорят за нея. Преди две години боклукчията Уоткин и жена му внезапно решиха, че светът ще свърши: седнаха на покрива с цялото си семейство и всеки държеше кръст, за да прогонят демона. Единственото, което стана, беше, че покривът пропадна, Уоткин си навехна глезена и гордостта му бе засегната — Ателстан избърса уста с опакото на ръката си. — Не, сър Джон, това е различно. Само като погледнах тази жена, разбрах, че нещо лошо става в това семейство.
— И ще направиш ли екзорсизма?
— Според църковните закони всяка епархия си има екзорсист, но той може да действа само от името на епископа и се занимава с много сериозни обществени дела. Може да отнеме месеци, докато ти дойде редът да ползваш услугите му — монахът отпи от чашата си. — Помолих отеца игумен за съвет. Той ми напомни, че мой дълг е да предложа всяка възможна утеха — Ателстан направи гримаса. — Сър Джон, мисля, че ме е страх. Докато жената говореше, изпитах смразяващо усещане за зло.
Кранстън го потупа с мечешката си лапа.
— Сигурен съм, че всичко ще мине добре — промърмори той. — Не забравяй, братко, малко неща могат да уплашат стария Джак Кранстън. Проклятие! — изрева той внезапно, грабна наполовина пълната чаша на Ателстан и я запрати през помещението към дългоопашатия шкембест плъх, който се беше измъкнал иззад едно буре. Чашата не го улучи и плъхът бързо избяга.
— Сър Джон, ейлът беше хубав.
Кранстън промърмори извинение и извика да му донесат друг.
— Извинявай, братко, но градът гъмжи от проклетите гадини. Искам да си поговоря с един от твоите енориаши.
— С ловеца на плъхове Ранулф?
Ателстан се усмихна и се обърна да благодари на жената на кръчмаря, която му донесе нова чаша, а сър Джон тихичко й се извини.
— Ще можеш да си избираш ловци на плъхове — продължи Ателстан. — Ранулф прави гилдия. Искат „Сейнт Ерконуолд“ да бъде тяхната църква. След няколко дни всички ще дойдат на литургия и ще празнуват по братски. Прав си — добави той.
— Горещото време е изкарало навън безчетни изгладнели орди от косматите ти приятели — монахът отпи от чашата и я остави на масата. — Но защо си ядосан, сър Джон? Човек рядко може да те види да похабиш хубаво питие заради някакъв плъх.
Кранстън пресуши виното си, изрева за нова чаша, приведе се и започна да разказва на Ателстан за загадъчната смърт на другаря си Оливър Ингам. Монахът внимателно го наблюдаваше. Личеше си, че обикновено жизнерадостният коронер е дълбоко наранен и наскърбен от смъртта на своя брат по оръжие. Отначало сър Джон говореше със запъване, но стана гневно красноречив, докато описваше на какво е станал свидетел в къщата на Ингам. Когато свърши, той си пое шумно дъх през носа и потупа с шишкави пръсти по голямото си шкембе.
— Сигурен ли си, че е убийство, сър Джон?
— Както съм сигурен, че имам задник!
Ателстан прехапа устни и огледа вече претъпканата кръчма.
— Мога ли да помогна? — предложи той.
— Просто си помисли — каза сър Джон. — Познавам те, Ателстан. Ще се мотаеш, ще седиш и ще гледаш проклетите звезди, после ще ти хрумне някаква идея. Когато това стане, ела и ми кажи — Кранстън сръбна шумно от чашата си и облиза устни. — Ти спомена две неща, братко.
Ателстан приближи стола си.
— Сър Джон, сигурно си чул новините за нарастващото недоволство в околностите на Лондон. Селските водачи се обединяват в Голяма общност и се кълнат да превземат града. Казват, че ще го изгорят до основи, ще избият всички епископи и лордове и ще набучат главата на Гонт на кол.
Кранстън се наведе към монаха, защото тези приказки бяха държавна измяна.