Томаш се разсмя на простоватия начин, по който туристът си представяше будизма.
— А как се набират тези точки?
Мексиканецът махна към множеството, което изпълваше „Джоханг“.
— Просваш се и се молиш, caray88! Виждате ли? Колкото повече се молят така, повече точки получават. Някои се просват така по хиляда пъти на ден! — Сбърчи чело. — И право да си кажем, хиляда пъти е много нещо, а? После те боли яко гърбът… Повечето не надвишават сто и осем пъти, казват, че е свещено число и все пак си спестяват малко от усилията, нали така? — Погледна към коза, която някой беше донесъл в храма. — Но има и други начини. Например, като спасиш живота на някое животно. И това носи точки, какво си мислите вие? Или да дадеш просия на някой просяк. И това се пише на сметката за доброто прераждане.
— А който води праведен, безупречен живот?
— Оо, това си е направо джакпотът в будизма! Голямата печалба! Максималният брой точки ни води право към нирвана, не знаехте ли? Нирвана означава, че сме приключили с греховния цикъл на земния живот. Там не се случва нищо! Край на проблемите с прераждането!
— В християнството е същото — отбеляза Томаш. — Колкото по-добри сме, повече точки събираме на небето и толкова по-големи шансове имаме да спечелим място в рая.
Мексиканецът сви рамене.
— Точно това казвам — възкликна той. — Голямата тема на всички религии, в крайна сметка, е събирането на точки.
Томаш се усмихна леко, сбогува се с туриста и влезе в храма.
Вътре цареше полумрак, разсейвай от трепкащите светлини на свещите покрай олтарите. Извади листче хартия от джоба си и се опита да прочете името, записано върху него. После прекоси сумрака и излезе в слънчев вътрешен двор. Плешив монах, облечен в аленочервения тасен на ордена „Галупка“, изникна от нищото на вратата на параклиса и посетителят се обърна към него.
— Жинпа Кадрома?
Монахът внимателно го измери с поглед от глава до пети. След миг колебание се наведе в учтив поклон и кимна на странника да го последва.
Качиха се на първото ниво на „Джоханг“ и свърнаха в закътана странична галерия. В дъното монахът застана неподвижно пред една завеса. Леко повдигна крайчеца и надникна вътре, прошепвайки някакъв въпрос. Миг по-късно монахът вдигна цялата завеса, поклони се на Томаш и го покани да влезе, отново се приведе в поклон и изчезна.
Стаята беше малка и тъмна. На килимчето пред единствения прозорец седеше дебел монах. От снимките, забодени на шкафа, се усмихваха заточеният Далай Лама и покойният Панчен Лама; върху миниатюрната масичка в крехко равновесие се извисяваше огромна камара книги. Монахът държеше малко томче в ръцете си. Затвори го кротко, вдигна глава и прие чужденеца с усмивка.
— Таши делех — поздрави той.
— Таши делех.
— Аз съм Жинпа Кадрома — съобщи монахът. — Искали сте да говорите с мен.
Томаш се представи и му показа листчето, написано от Грег Съливан в американското посолство в Лисабон.
— Едни приятели ме насочиха към вас. Казаха, че бихте могли да ми помогнете.
— Какви приятели?
— Ами… опасявам се, че не мога да ви кажа. Но са приятели.
Монахът сви дебелите си устни.
— Хм — прошепна той. — И с какво бих могъл да ви помогна?
— Търся един човек.
Томаш извади картичката от джоба си и я подаде на Жинпа. Монахът взе картичката, взря се в снимката на Потала и се зае да чете посланието, изписано на гърба.
— Какво е това?
— Илюстрована картичка, изпратена от Тибет до един мой приятел, който изчезна. Имам основания да смятам, че този тибетец би могъл да ми помогне да разбера какво се е случило с моя приятел. Тибетецът се казва… мм… — Томаш се наведе да види името, надраскано на картичката в ръцете на Жинпа. — Тензин Табтен.
Монахът впери нетрепващ поглед в него, после постави картичката до снимките на Далай Лама.
— Никой не може да получи достъп до Тензин Табтен току-така — каза Жинпа. — Първо ще трябва да проверим някои неща и да поговорим с някои хора.