— Нороня — поправи го Томаш.
— Норона?
— Няма значение — засмя се историкът, разбирайки, че американецът никога няма да може да произнесе правилно фамилното му име. — Наричайте ме Том.
— А, Том! — повтори младежът с черната коса, доволен, че чува познато име. — Много добре, Том. Както Грег вече ви каза, аз съм Дан Снайдер. Но това, което той не ви каза, е, че работя за ЦРУ в Ленгли като аналитик на контратероризма към дирекция „Операции“.
— „Операции“ казвате? Нещо като… Джеймс Бонд?
Снайдер и Съливан се разсмяха.
— Да, в дирекция „Операции“ работят американските агенти 007 — съгласи се Дан. — Макар че аз не съм точно от тях. Опасявам се, че работата ми не е толкова завладяваща, колкото приключенията на моя измислен партньор от МИ-6. Рядко виждам красиви момичета около мен и задачите ми обикновено се свеждат до рутинни неща, без каквото и да е очарование. Основно задължение на дирекция „Операции“ е да събира нелегална информация, прибягвайки често до HUMINT17, тоест до human intelligence, до човешки източници, използващи секретни техники.
— Шпиони, искате да кажете.
— Тази дума е малко… как да кажа… любителска. Предпочитаме да ги наричаме човешки ресурси за събиране на нелегална информация. — Сложи ръка на гърдите си. — Както и да е, аз не съм от тези източници. Работата ми е да анализирам информацията, свързана с терористични действия. — Дан повдигна вежди. — И тъкмо това ме доведе в Лисабон.
Томаш се усмихна.
— Тероризъм? В Лисабон? Ето две думи, които не се връзват. Няма тероризъм в Лисабон.
Съливан се намеси.
— Томаш, не е точно така — усмихна се той. — Ти се движиш с кола из улиците на този град, нали?
— О, да, разбирам — съгласи се португалецът. — Има такива личности, които зад волана са по-опасни и от Бин Ладен, така си е.
Двамата прихнаха. Дан Снайдер се усмихваше от любезност.
— Нека само да приключа с представянето си — помоли той.
— Извинете — отвърна Томаш.
— Моля.
Американецът затрака по клавиатурата на лаптопа си.
— Бях извикан миналата седмица в Лисабон заради едно събитие, необяснимо на пръв поглед. — Обърна екрана на компютъра към Томаш, показвайки му усмихнатото лице на около седемдесетгодишен мъж с мустаци, посивяла брадичка и очила с голям диоптър. — Познавате ли този човек?
Томаш разгледа лицето и поклати глава.
— Не.
— Казва се Аугущо Сиза и е известен португалски професор, най-големият физик в страната.
Томаш отвори уста, като чу познатото име.
— О, да! — възкликна той. — Колега е на баща ми.
— Колега на баща ви ли? — учуди се Дан.
— Да. Човекът, който бил изчезнал?
— Да. Същият. Изчезнал е преди три седмици.
— Да, баща ми днес спомена за това.
— Баща ви познава ли го?
— Да, колеги са от Университета в Коимбра. Баща ми преподава математика, а професор Сиза ръководи катедра по физика в същия факултет.
— I see18.
— Но какво е станало с него?
— Професор Сиза е изчезнал безследно. Студентите от факултета го чакали за лекция, но той така и не се появил. На следващия ден го чакали да се яви на съвещание на Научната комисия, но той отново не се явил. Звънили му няколко пъти на мобилния телефон, но не се обаждал. Макар и вече на възраст, бил смятан за енергичен човек с ясна мисъл, което му позволило да продължи да преподава и след навършване на пределната възраст. Бил вдовец и живеел сам, понеже дъщеря му била омъжена, но колегите му помислили, че му се е наложило да отсъства по някаква причина. Накрая един сътрудник на професора отишъл до дома му, тъй като имали уговорена среща, влязъл и установил, че няма никого. Намерил писалището му обърнато наопаки, с пръснати книжа по пода и отворени папки, което му се сторило много странно, затова повикал полицията. Там вашата полиция за разследване… мм…
— Съдебната полиция.
— Да — усмихна се Дан, — та съдебната полиция събрала някои улики, включително косми, и ги занесла за лабораторно изследване. Когато получили резултатите, полицейските инспектори въвели данните в информационната система на Интерпол. — Натисна няколко клавиша на лаптопа. — Резултатът бил изненадващ. — На екрана се появи лице на мургав мъж с рядка черна брада. — Познавате ли това лице?
17
Акроним на израза — HUMan INTelligence — разузнаване с използване на човешки ресурси — Б.р.