— Сигурен съм, че вторият ребус е шифровано послание. — Поклати глава. — Трудно ще ми бъде да го разшифровам. Нека да го оставим за после.
— Предпочитате да се съсредоточите върху първия?
— Да. Стихотворението ми се струва по-лесно за решаване.
— Мислите, че е код?
— Да. — Потърка брадичка. — Като начало, чуйте как звучат стиховете. Какви чувства ви внушават?
Ариана се концентрира върху четирите стиха.
— Terra if fin, de terrors tight, Sabbath fore, Christ nite — прочете на глас. — Не знам. Звучат ми… зловещо, мрачно, ужасяващо.
— Катастрофично?
— Да, донякъде.
— Видяхте ли първия стих?
— Не го разбрах. Какво означава Terra?
— Това е латинска дума, използва се и в португалския език. Означава Земя, нашата планета. А fin е френска дума, която означава край. Първият стих сякаш допуска възможността за Апокалипсис, края на времената, унищожението на Земята. — Погледна иранката. — Каква е темата на ръкописа?
— Не мога да ви кажа.
— Вижте, темата може да се окаже важна за тълкуването на стиховете. Има ли нещо в ръкописа, което би могло да бъде свързано с катастрофа, криеща риск за живота на Земята?
— Казах ви вече, не мога да говоря по въпроса. Това е конфиденциална информация.
— Но нима не виждате, че трябва да знам това, за да мога правилно да изтълкувам стиховете.
— Разбирам, но не се надявайте да изкопчите нещо от мен. Мога само да предам въпроса на моите шефове и по-точно на министъра. Ако той сметне, че трябва да ви информираме за съдържанието на ръкописа, толкова по-добре.
Томаш въздъхна примирено.
— Много добре, тогава говорете с него и му обяснете проблема. — Отново се съсредоточи върху стиховете. — Да видим втория стих. De terrors tight. Тегне ужас. Пак същият катастрофичен тон. Както и при първия стих, така и тук, при втория стих, интерпретацията би могла да зависи пряко от темата на ръкописа.
— Несъмнено. Всичко това… просто те кара да настръхнеш.
— Каквото и да съдържа този ръкопис, можете да бъдете сигурна, че е нещо, което дълбоко е впечатлило Айнщайн. Толкова силно, че в третия и четвъртия стих той се обръща към религията. Виждате ли? „Sabbath fore, Christ nite“. — Нацупи устни замислено. — Шабат е благословеният от Бога ден след шестте дни на Сътворението. Затова е задължителен почивен ден за евреите. Айнщайн е евреин и говори за Шабат, сякаш вперил очи в Бога, дирейки спасение. Адските огньове изстиват в Шабат и ако всички евреи съблюдават подобаващо този ден, Месията ще дойде. — Плъзна поглед по последния ред. — Четвъртият стих подхваща мистичния мотив за вярата като изход от невъобразимия ужас, от адския огън, който заплашва да унищожи Земята. Nite би могло да е неправилно изписване на думата night. „Christ nite“ Христова нощ. — Погледна Ариана. — Отново зловещи слова.
— Мислите, че е някакво послание?
Томаш взе димящата чаша чай и отпи.
— Може би не цялото послание, а част от него. — Остави чашата. — Явно Айнщайн е бил изплашен от онова, което е открил, и е решил да отправи своеобразно предупреждение във формата на епиграф. Каквото и да се крие зад Божията формула, скъпа моя, при всички случаи е нещо, свързано със самите природни устои, със сили, надхвърлящи рамките на нашето битие. Затова казвам, че трябва да познавам съдържанието на документа. Ако не знам за какво става въпрос, вероятността да разшифровам тези стихове чувствително намалява.
— Както вече ви казах, смятам да запозная министъра с този въпрос — отговори иранката.
Погледът й се върна към стиховете.
— Мислите ли, че стиховете могат да крият и други послания?
Томаш поклати глава утвърдително.
— Да. Имам чувството, че тук се крие още нещо.
— Защо мислите така?
— Не знам, то е по-скоро вътрешно усещане, feeling46.
— Feeling?
— Да. Знаете ли, когато видях стиховете в министерството, най-силно впечатление ми направи необичайната им структура. Забелязахте ли я? — Постави показалеца си върху стиховете. — Това е малко странен английски, не мислите ли? Ако ги прочетем буквално, има неща, които не се връзват. Общият смисъл е ясен, но конкретното някак убягва. Можете и сама да се убедите. Нека се опитаме да извлечем някакъв конкретен смисъл от стиховете: „Ако Земята стигне своя край, ужасът тегне, Шабат се откроява, Христовата нощ“. Какво, по дяволите, означава това?