Осъзна, че това навярно е неговият последен обяд с Ариана, и потъна в меланхолично съзерцание. Несъмнено беше хубава и интересна жена, с хипнотични медени очи, излъчващи нежност и интелект. Едва не се поддаде на изкушението да й разкаже всичко, да я помоли да тръгне с него, но се овладя. Нямаше място за илюзии, Томаш и Ариана бяха от два различни свята и мисиите им бяха антагонистични.
— Смятате ли, че ще успеете да дешифрирате ребуса? — попита тя, избягвайки странния му изпитателен поглед.
— Трябва ми ключът — каза Томаш с вилица, пълна с ориз. — Честно казано, мисля, че без него сме изправени пред невъзможна мисия.
— Ако беше шифър, щеше ли да е по-лесно?
— Да, разбира се. Но това не е шифър.
— Сигурен ли сте?
— Разбира се. — Разгъна листа в единия край на масата. — Вижте, тук има думи и фрази. А при шифъра имаме само букви, нали? Ако това беше шифър, щеше да има безсмислени буквени съчетания от типа на hwxz и други, както е при втория ребус. — Посочи думите върху листа. — Виждате ли разликата?
— Да, тези lya и ovqo явно са шифровани — установи иранката. Погледна отново стиховете. — А няма ли шифри, които приличат на думи?
— Не — каза той. Поколеба се за момент. — Освен ако… ако не е транспозиционен шифър.
— Какво е това?
— Знаете ли, има три типа шифри. При първия тип шифър тайното послание се укрива чрез някаква проста система. Най-старият познат метод е този, при който посланието се изписвало върху голата глава на роб. Изчаквали косата да порасне, след което го изпращали да занесе писмото. Така текстът оставал скрит в окосмената част на главата, надеждно прикрит от косата.
— Гениално.
— Съществува и така нареченият субституционен шифър, при който едни букви се заместват от други с предварително установен ключ. Този тип шифроване се използва обикновено в модерните шифрови системи и при него се получават съчетания от вида на lya и ovqo.
— Това най-често срещаният шифър ли е?
— В наше време, да. Но има и транспозиционен шифър, при който буквите на тайното послание са разместени и подредени по някакъв нов модел.
— Не разбирам…
— Ами вижте, анаграмата например е транспозиционен шифър. Знаете ли какво е анаграма?
— Чувала съм, но честно да си призная…
— Анаграма е дума, образувана от буквите на друга дума чрез разместване. Например Elvis е анаграма на lives51. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че и двете думи са написани с еднакви букви. Или да вземем например elegant man52 — анаграма на gentleman53.
— Разбрах.
— Казах ви всичко това, за да поясня, че единственият вид шифър, който използва думи, е именно транспозиционният шифър.
Ариана се загледа в стиховете.
— Мислите ли, че е възможно тези стихове да крият подобен шифър?
Историкът спря поглед на текста и сви устни замислено.
— Анаграма? — Обмисли предположението. — Хм… би могло. Защо не?
— А как бихме могли да проверим тази хипотеза?
— Има само един начин — каза Томаш, грабвайки писалката. — Можем да образуваме различни думи от същите букви. Вече опитахме да го направим с думи на португалски, но нищо не стана, нали? Може пък да проработи с думи на английски. Трябва да проверим. — Приведе се над листа. — Да видим първия стих.
— Какви други думи бихме могли да напишем със същите букви? — попита Ариана.
— Ще видим — каза Томаш. — Нека да свържем t с а. Да поставим двете заедно. Какво се получава?
— Taff.
— Нищо не означава. А ако добавим i накрая?
— Taffi?
— Да опитаме с i пред двете f.
— Taiff? Така се казва едно затънтено място някъде в Саудитска Арабия. Но, доколкото знам, се пише само с едно_ f_.
— Видяхте ли? Вече имаме нещо. А ако вмъкнем r между а и i, получаваме… tariff. Виждате ли, още една дума. Остава да решим какво ще правим с буквите, които ни останаха. Да видим: имаме едно е, едно r, едно i и едно n._ Erin._ — Хм… erin. Или по-скоро nir. Или пък rine. А защо не… rien? Ето, това е.