— И… и какво им правят?
— Къде?
— В този „ковчег“.
— В „ковчега“ ли? Нищо.
— А?
— Нищо.
— Нищо ли не им правят? Не разбирам.
— „Ковчегът“ е изолирана килия. Прилича на ковчег. Представяте ли си какво е да се живее дни наред в такова тясно пространство, почти с размерите на ковчег, без да говориш с никого, нито да чуваш какъвто и да било звук. Така описано, не изглежда чак толкова страшно, напи? Особено ако се сравнява с въртележката или с пилешкия кебап. Но да преживееш това… — Махна с ръка. — Не ми се мисли за това.
— Толкова ли е страшно?
— Просто полудяваш. „Ковчези“ има навсякъде и както ви казах, най-лошите съвсем не са тук, в „Евин“. Най-лошите са арестантските килии в участъците.
— В участъците?
— Вестниците ги наричат нахадех мозави — „паралелни институции“. Съществуването им е незаконно, макар че се говори за тях в пресата и дори в парламента. Принадлежат на милицията Басидж61, на Ансар Хизбула — или на разни секретни служби. Не фигурират като затвори, не записват имената на затворниците, правителствените органи не разполагат с информация за техния бюджет и организация. Депутатите и президентът Хатами се опитаха да разтурят нахадех мозави, но не успяха.
— Как е възможно това?
Парса вдигна очи нагоре, сякаш диреше отговор от небесата.
— Само в Иран, драги ми приятелю. Само в Иран.
— Били ли сте в някое от тези места?
— Разбира се, че съм бил. Право да си кажа, първия път, когато ме задържаха, дори не стигнах до тук, до „Евин“. Закараха ме направо в Затвор 59.
— Значи, все пак е затвор.
— Наричаме го Затвор 59, или ешраат абад, но не е регистриран като затвор. Всъщност е нахадех мозави.
— В Техеран ли е?
— Да, Затвор 59 се намира на булевард „Валиасър“ и е под контрола на Сепах, разузнаването на Революционната гвардия. „Ковчезите“ там са най-лошите от всички. В сравнение с тях, тук, в „Евин“, те са като луксозни жилища. Не можете дори да си представите какво е това. Човек губи разсъдъка си за една-единствена нощ.
Томаш се опитваше да си представи нещата, за които му говореше, и неволно се поставяше във всяка от описаните ситуации.
— А те… затварят ли там чужденци? — попита боязливо.
— Хвърлят там, когото си поискат. Който влезе в Затвор 59, все едно вече го няма. Тук, в „Евин“, затворниците се регистрират. Там няма никакъв регистър. Човек влиза и после може да се появи отново, а може и да изчезне завинаги, никой не им държи сметка там.
— Разбирам.
— Така че мога да ви дам само един съвет.
Умълча се за малко.
— Какъв съвет?
— Ако имате нещо да си признавате, признайте си веднага, в самото начало — каза старецът с унил глас. — Разбрахте ли ме?
— Да.
— Ще си спестите доста страдания.
Затворен в ужасната килия, където въздухът беше пропит с миризма на мухъл, урина и изпражнения, Томаш прекара цялата нощ и следващата сутрин, обмисляйки какво да каже и какво да премълчи при разпита. Очевидно не би могъл да си признае, че работи за ЦРУ, защото подобно признание би означавало да подпише смъртната си присъда.
А щом не можеше да каже истината, трябваше да е готов да обясни необяснимото, тоест да оправдае разбиването на сейфа и присъствието на Багери. Когато го заловиха, историкът остана с впечатлението, че неговият ирански другар бе убит, но така и не беше успял да разбере със сигурност. Съществуваше вероятност Багери да е жив и да представи някаква версия, която можеше да го компрометира. Освен това, дори и Багери да бе мъртъв, връзката му с него беше достатъчно утежняващо обстоятелство, едва ли би могъл да даде някакво задоволително обяснение какво бе търсил в министерството заедно с него. От друга страна, макар и мъртъв, полицията щеше да го идентифицира и да разследва връзките му. Иранците щяха да разпитат близките и приятелите му, да претърсят дома му. Нямаше как да знае какво щяха да открият, но най-вероятно щяха да свържат Багери с американската разузнавателна централа. И ако го стореха, следващият въпрос беше пределно ясен. Какво бе търсил Томаш посред нощ в Министерството на науката в компанията на агент на ЦРУ? При наличието на разбит сейф, в който се е съхранявал изключително важен секретен документ? Как да обясни необяснимото? И за капак на всичко, не трябваше да забравя и Бабак. Дали са заловили шофьора? В случай че са го заловили, какво би могъл да им разкрие? Ако ли не, може би беше въпрос на време да стигнат до него.
61
Паравоенна милиция, част от мрежата на могъщата национална Революционна гвардия на Иран. — Б.пр.