Признаваше си, че трябва да се посвети на проблема с Ариана. Иранката беше неотлъчно в мислите му, особено след всичко, което беше направила, за да го освободи — постъпка, която можеше да означава само едно. Беше доказателство за любов. Още от мига на раздялата нейните изящни черти изпълваха сънищата му, магнетичните й очи обсебваха спомените му, чувствените й устни се разтваряха леко като червени цветчета, осветени от слънцето. Ласкавото нежно лице и изваяното тяло го изпълваха със сладостно желание, но най-много му липсваха разговорите, мелодията на спокойния й глас. Истината е, установи той с изненада, че Ариана му липсваше, беше се привързал към нейната компания, обичаше да вдишва парфюма й и да чувства присъствието й, тя беше жената, с която би могъл да си говори, докато загуби представа за времето, докато минутите преминат в часове, докато думите се превърнат в целувки.
Но беше рано да решава какво ще прави с чувствата си към Ариана. Най-напред трябваше да види баща си. После щеше да се заеме с един друг въпрос, въпроса с ЦРУ. Томаш знаеше, че трябва да намери начин да прекъсне връзките си с американската централа; беше му омръзнало да се чувства играчка в ръцете на безскрупулни хора.
Беше време отново да стане господар на себе си.
Граса Нороня нададе вик, когато отвори врата и видя сина си да се усмихва.
— Томаш — извика тя и разтвори ръце. — Вече си тук!
Прегърнаха се.
— Всичко наред ли е, мамо?
— Караме я някак — каза тя. — Влизай, сине, влизай.
Томаш се запъти към хола.
— Къде е татко?
— Баща ти отиде до болницата за процедурата. След малко ще го докарат. Настаниха се на дивана.
— Как е той?
— Все по-примирен, милият. По едно време беше станал непоносим. Седи настрана, а като отвори уста, то е само да негодува срещу всичко и всички. Казваше, че доктор Говея не го бива за нищо, че сестрите били груби, че Шико да Пинга е трябвало да се разболее… какво да ти кажа, цяло мъчение!
— Вече не се ли държи така?
— Не, слава Богу. Изглежда примирен, сякаш започна да приема нещата по-спокойно.
— А лечението? Как върви?
Граса сви рамене.
— Вече не знам какво да кажа.
— Защо?
— Защото радиотерапията е неприятно нещо, сине. А най-лошото е, че няма да го излекува.
— Той знае ли го?
— Знае.
— И как реагира?
— Надява се. Таи надежди като всеки друг пациент и всеки близък на пациент в неговото положение, нали така?
— Надежда за какво? Да се излекува ли?
— Да, надеждата, че може да се появи нещо ново, което да реши въпроса. Историята на медицината е пълна с подобни случаи, нали?
— Да — съгласи се Томаш, чувствайки се безпомощен. — Ще се надяваме нещо да се случи.
Майката взе ръцете му в своите.
— А ти? Добре ли си?
— Да, добре съм.
— Въобще не се обади! Ние тук само те мислим, а момченцето и дума не обелва, нито че е добре, нито че е зле.
— Ами, знаеш как е, работа…
Дона Граса отстъпи крачка назад и огледа Томаш от главата до петите.
— Много си отслабнал, сине. Какво си ял там, в пустинята?
— В Иран, мамо.
— То е едно и също! Не е ли там пустинята, из която ходят камилите?
— Не, не е — обясни той, опитвайки се да прояви търпение към географската неразбория в представите на майка му. — Иран е в оня край, но не е пустиня.
— Няма значение — каза тя. — Факт е, че си изпосталял като хрътка, Боже, Боже! Бедуините нищо свястно ли не ти даваха да ядеш?
— Мм… добре се хранех.
Майката го изгледа подозрително.
— Тогава защо се връщаш като живи мощи? Божичко, все едно се връщаш от Биафра!72
— Е, няколко дни не съм се хранил добре…
Граса вдигна дясната си ръка.
— Аа! Мен не можеш да ме излъжеш! Имаш навик да се затваряш в библиотеките и музеите с дни наред, забравяш да ядеш и после… — Махна към Томаш, сякаш показваше веществено доказателство пред съда. — И после, ето резултата!
— Да, сигурно е така. — Напуши го смях. — Случвало се е да пропускам обеди.
Госпожата стана решително.
— Ще видиш ти! Ще те угоя по-добре от байрадско прасенце73 или да не ми е името Мария да Граса Розендо Нороня! — възкликна тя и се запъти към вратата на хола. — Имам тук едно агнешко задушено, пръстите да си оближеш. — Кимна да я последва. — Ела в кухнята, хайде!
72
Нигерийска провинция, обявила се за независима република в периода 1967–1970 г. Във войната за независимост загиват близо 2 милиона жители. — Б.р.
73
Байрада — район в Португалия, разположен между планините Карамуло и Бусако до Атлантическия бряг. Този край е известен с хубавите си вина и печените прасенца, приготвяни по местна рецепта. — Б.пр.