— Като Бог…
Баща му тихичко се засмя.
— Да, може и така да се каже. Истина е, че вселенските закони се отличават с характеристики, които ние обикновено свързваме с Бога, но това си има естествено обяснение, а не свръхестествено.
— Как така?
— Законите на Вселената са такива по природа. Например те са абсолютни, защото не зависят от нищо, имат способността да влияят върху физическото състояние, без самите да се влияят от нещо. Вечни са, защото не се променят във времето, каквито са били в миналото, такива са и днес, а вероятно ще продължат да са същите в бъдеще. Всемогъщи са, защото нищо не им убягва, властта им се простира над всичко съществуващо. Вездесъщи са, защото се проявяват във всяка частица на Вселената, няма закони, които действат тук, и други, които действат там. Всезнаещи и премъдри са, защото упражняват силата си автоматично, не им трябват системи, които да ги информират за съществуващото.
— А откъде идват тези закони?
Математикът се подсмихна като момче.
— Сега ме хвана вече натясно.
— Е?
— Произходът на вселенските закони е голяма загадка. Истина е, че те притежават всички онези свойства, които обикновено приписваме на Бога. — Закашля се. — Но това, че не познаваме произхода им, не означава непременно, че имат свръхестествена природа. — Вдигна пръст. — Запомни, ние си служим със свръхестественото, за да обясним онова, което още не познаваме, но което има своето естествено обяснение. Ако ние прибягваме до свръхестественото всеки път, когато се сблъскваме с нещо, което не знаем, ние се обръщаме към „Бог на белите полета“. След някоя и друга година ще се открие истинската причина и ще се окажем в положението на глупаци. Църквата например е прибягвала безброй пъти до „Бог на белите полета“, за да обясни онова, за което в миналото не е имало обяснение. А после, когато са били направени откритията и божествените причини отпаднали, е била принудена да опровергава сама себе си. Коперник, Галилей, Нютон и Дарвин са едни от най-известните случаи. — Закашля се. — Както и да е, Томаш, въпросът за произхода на универсалните закони е нещо, което не сме успели да обясним. Всъщност имам основания, които не ми позволяват да твърдя априори, че Бог не съществува. Наличието на тези основни закони е едно от тях. Фактът, че ги има, ни напомня, че съществуването на Вселената е една голяма загадка.
Томаш прокара пръсти по брадичката си замислено. После посегна към джоба на сакото си.
— Татко — обърна се той към баща си, потупвайки джоба си. — Попаднах на две странни фрази, които с твоя помощ бих могъл да изтълкувам.
— Кажи ми ги.
Томаш бръкна в джоба си и извади лист, който разгъна. Хвърли бърз поглед и попита баща си.
— Да чета ли?
— Давай.
— Изкусен е Всевишният, но злонамерен той не е — прочете Томаш. — В тайните на природата се крие величие, а не лукавство.
Мануел Нороня се усмихна.
— Кой е казал това?
— Айнщайн.
Математикът поклати одобрително глава.
— Добре казано.
— Но какво означава?
Баща му се прозя.
— Изморен съм — отвърна просто той. — Утре ще ти обясня.
XXIII
Когато Томаш се събуди, чу бодро потракване на прибори и съдове. Стана от леглото, влезе в банята и след минути се появи с халат в кухнята. Майка му седеше до масата с чаша топло мляко в ръка и две препечени филийки в чинията.
— Добро утро, Томаш — поздрави го тя, махвайки с препечената филийка. — Ще закусиш ли?
— Да. Имаме ли портокалов сок?
Майка му стана и погледна в хладилника. Извади една оранжева опаковка и прочете датата, напечатана отгоре.
— Виж, май е с изтекъл срок. Трябва да купя пресен.
— А плодове?
Граса кимна към пъстрата кошница, поставена на плота до хладилника.
— Имаме банани, ябълки и мандарини. — Надникна в хладилника. — Тук има и сироп от малини. Какво предпочиташ?
Томаш сложи две филийки хляб в тостера и взе една мандарина, която веднага се захвана да бели.
— Мандарина.
— Много добре. Сладки са, от Алгарве75.
Томаш седна с вече обелената мандарина и хапна сочно резенче.