— Ако още веднъж облечеш тази рокля, ще я скъсам както е на теб — прошепна той. — По дяволите, ето ги, идват.
Мъжете от семейство Сент Джеймс се приближаваха като отряд войници на война.
— Обичам те, Нейтън. Не забравяй, че не трябва да слагаш палеца си под другите пръсти. Не искаш да го счупиш, нали?
Нейтън повдигна вежди при тези думи и тя му отвърна с бавно намигване. Той я сграбчи за реверите на сакото си, целуна я страстно, след което я избута зад гърба си.
Без съмнение това беше нощ, която щеше да се помни. Дукът и дукесата на Фарнмаунт, и двамата над шестдесетте, не можеха да бъдат по-доволни от забавлението. Сбиването щеше да подхранва слуховете дълго време.
Сара си спомни, че видя величествената двойка да стои на най-горното стъпало. И двамата държаха по чаша вино и когато беше отправен първия удар, дукът даде знак на оркестъра да свири валс.
Обаче на Сара много повече й харесваха последиците от самото сбиване. Когато боят свърши, Нейтън я отмъкна навън. Той не искаше да губи време да се връщат на Морския ястреб и я отведе обратно в къщата на Кейн и Джейд.
Той гореше от желание да я докосне. Тя гореше от желание да му даде да я докосне. Любенето им беше страстно, диво и изпълнено с любов.
Сара се беше излегнала върху мъжа си по средата на леглото, брадичката й беше отпусната върху скръстените й ръце и тя гледаше хубавите му очи.
Той изглеждаше напълно доволен и нежно разтриваше гърба й. Сега, когато бяха сами, Нейтън можеше да й каже колко много я обича, без да се притеснява. Той беше романтичен. Нейтън отвори чекмеджето на нощното шкафче, извади един лист и й го подаде.
— Избери си тези, които най-много ти харесват — нареди той.
Сара си избра скъпа, любов моя и любима от списъка, който той й даде. Нейтън обеща да ги запомни.
— Малко завиждах на Джейд — каза му Сара. — Не мислех, че някога мога да бъда като нея, а моят персонал непрекъснато ни сравняваше двете.
— Не искам да бъдеш като никоя друга — прошепна Нейтън. — Твоята любов ми даде толкова сила, Сара.
Той се наведе и я целуна.
— Започнах да се осланям на любовта ти. Тя стана моята котва. Това беше единственото сигурно нещо, което имах и ми отне много време да го осъзная.
— Колко ще ти отнеме да ми имаш пълно доверие? — попита тя.
— Аз вече ти имам пълно доверие — оспори той.
— Ще ми разкажеш ли за миналото си?
Той изглеждаше предпазлив.
— След време — съгласи се той.
— Кажи ми сега.
Той поклати глава.
— Това ще те разстрои, скъпа. Водих доста тъмен живот. Направих някои неща, които могат да бъдат оценени като… обезпокоителни. Мисля, че ще е най-добре да ти разказвам всеки път по една история.
— Значи само безпокойството ти за моите нежни чувства те кара да се колебаеш дали да ми разкажеш за миналото си?
Той кимна.
— Някои от тези неща да не са… незаконни.
Мъжът й се почувства неудобно.
— Някои могат да се нарекат така — призна той.
Тя едва се сдържа да не се засмее.
— Радвам се, че си толкова загрижен за чувствата ми, мъжо, и сега знам, че се колебаеш да ми разкажеш за миналото си, защото може да се разтревожа, а не защото мислиш, че случайно бих могла да кажа на някого.
Искрицата в погледа й го озадачи. Тя си беше наумила нещо, но той не знаеше какво. Той я прегърна през кръста и след като се прозя шумно и доволно, затвори очи.
— Знам, че ме обичаш — прошепна той. — И след време, да кажем пет или десет години, любов моя, аз ще ти кажа всичко. Дотогава ти трябва да си свикнала с мен.
Тогава тя се засмя. Той все още беше малко уплашен. О, тя знаеше, че той й вярва, знаеше, че я обича, но всичко това беше ново за Нейтън и щеше да му отнеме време, преди да се освободи от черупката си.
Тя, разбира се, нямаше такъв проблем. Тя го обичаше от дълго време.
Нейтън духна свещта и целуна жена си
— Обичам те, Сара…
— И аз те обичам, Пейгън…