Вече знам, че е безполезно да се опитвам да я спра, затова я оставям да довърши. Знам, че може да звучи невероятно, но тя също има нужда да диша.
Най-накрая спира и заставайки пред стереото, регулира силата на звука внимателно и концентрирано. — Слушаш Примавера[6] на Ботичели?
— Вивалди, но оценявам усилията… — Нейните думи ме тласкат да й задам въпрос. — Значи, „Гордост и предразсъдъци" няма да я оставиш повече?
Тя се изчервява, сякаш съм я поставил в неудобно положение.
— Какво има? Не си направила нищо лошо. Питам те, защото съм заинтригуван — казвам, опитвайки се да я успокоя. Не може да е по-смутена, ако й кажа, че съм намерил вибратор в чекмеджето й.
Джема се изчервява, сякаш прави признание. — Знаеш ли, аз съм романтичка…
— Не мислех, че обичаш да четеш. — Не се отказвам.
— Като цяло е така, но зависи от историята. Всичко започна, когато се нараних. Бях заседнала в леглото и от скука пуснах телевизора. Дистанционното управление имаше изтощени батерии и така започнах да гледам това, което беше на първия канал, тъй като не можех да го сменя. Това беше филм с Кийра Найтли, която ми харесва страшно много, и Матю Макфейдън, който е твърде готин. — Ето я, започва да се вълнува от мислите си. — Това е хубава история, знаеш ли? Тя, Лизи, произхожда от семейство от пет сестри и майката иска да ги омъжи всичките. На един бал тя среща Дарси, който е Матю Макфейдън, помпозен аристократ, който е симпатичен като рециклирана тоалетна хартия и повярвай ми, знам за какво говоря, тъй като родителите ми използват само такава у дома! — Прави кратка почивка, за да е сигурна, че я слушам. — Той не иска да се сприятелява с никого, който не е благородник и богаташ като него. Джейн, по-голямата сестра на Лизи, и най-добрият приятел на Дарси се влюбват, но Дарси ги разделя, защото тя не произхожда от достатъчно благородно семейство. Но след това осъзнава, че се е влюбил в Лизи и я моли да се омъжи за него, но тъй като той не е в състояние да прави комплименти като нормална личност, просто я обижда, и толкова. Тогава Лизи отива на почивка с чичовците си и накрая посещават един чуден замък, който се оказва, че е на Дарси. Той, изненадващо, се намира там и странно започва да се прави на мил и добричък с Лизи, толкова много, че тя вече не знае дали трябва да се отнася с него добре, или зле. Докато е на почивка, по-малката й сестра бяга с армейски офицер, този, който преди това е правил опити с нея. За да спасят честта на семейството, те трябва да ги намерят и да ги венчаят.
Дарси също отива да ги търси и без да казва на Лизи, ги намира и ги жени за негова сметка. В крайна сметка Лизи осъзнава, че Дарси е надменен и горд, но има добро сърце и я обича, и решава да се омъжи за него, защото той е единственият, който може да държи главата й изправена — очите на Джема искрят, оживени от ентусиазма на разказа.
Наслаждавам се на нейния доволен вид момент преди да й призная: — Ще се обидиш ли, ако ти кажа, че вече знаех историята?
— Не, така или иначе щях да ти я разкажа.
— И как стигна до книгата? — питам, този път наистина заинтригуван.
— Разбрах, че и Би Би Си е направил сериал, и исках да задълбая в историята! Спомних си, че „Гордост и предразсъдъци“ беше една от книгите, които в училището искаха да четем, но аз никога не бях заинтересована. Поне до преди няколко седмици, затова попитах Ланс дали го имаме в библиотеката.
— Можеше да попиташ мен.
— Бъди сериозен. Щеше да ми се подиграваш.
Поклащам глава и вдигам ръце. — Туше.
— Е, толкова много ми хареса, че исках да прочета всички останали книги на Джейн Остин. И разбира се, исках да изгледам филмите, които са направени по тях! Затова поръчах DVD-тата от „Амазон“! — Джема се втурва към библиотеката, мърморейки: — Ланс трябва да ги е оставил някъде тук.
След това тя взема кутиите и гордо ги размахва пред носа ми. — „Убеждение“, „Разум и чувства“, „Менсфийлд Парк“, „Абатството Нортангър“ и… „Момичета в Бевърли Хилс“? — питам съмнително.
— Упс, съжалявам, това е модерната версия на това — казва тя, подавайки ми DVD-то на „Ема“.
Джема не е на себе си, признавам. Но по хубав начин.
Прекъсва ни дискретно почукване.
— О, боже! Майка ти! — хленчи Джема.
— Не, майка ми не чука, майка ми разбива вратите като подкомандир на специалните сили.
Ланс наднича през вратата. — Лейди Джема, маркиза Сесил Локсли Ви очаква във фоайето. Да я настаня ли?
— Ако не се обграждаш с някакви феномени, не си доволна, нали? — питам аз, когато тя излиза през вратата.
Тя просто мрънка: —
— Чух те — крещя след нея, докато тя вече е в коридора. Не мога да сдържа развеселената си усмивка.
43. Джема
Koгато се връщам в салона, майка ми и Сесил са хипнотизирани (или дрогирани) от скучните речи на Делфина, която, ровейки из кутиите, избира поредица от дрехи, които да бъдат представени на ревюто.
Оставя ни на мира само когато става четири часа и е време за чая на верандата с лейди Антония.
След като затвори вратата след себе си, и трите въздъхваме с облекчение.
— Красиви, красиви — неубедено коментира Сесил, наблюдавайки дрехите, избрани от свекърва ми. — Не бих носила такива, дори животът ми да си отиде, но са красиви.
— Твърде много пепел от рози за теб, а? — дразня я.
— И прасковено розово и антично розово, и лилаво… — добавя майка ми, разгъвайки блузите. Майка ми винаги е увита в яркоцветни кафтани от Близкия изток и всичкия този пастел не е за нея.
— И аз не бих облякла нито едно нещо. — Оглеждам се обезсърчена. — Освен тази сатенена фуста, която би била наистина рок с хубаво дънково бюстие.
— Да, жалко за тази фланелка, която е върху нея — казва Сесил, хвърляйки полата настрани.
— Тази блуза не е толкова трагична. Ако се свали дантелата на яката, този полупрозрачен шифон би бил адски секси с черен сутиен отдолу.
Разглеждам всички избрани дрехи от Делфина, лежащи на пода, и започвам да мисля. Идея! Моята вечер, моите правила.
— Е, дами. Делфина иска да види тези дрехи на дефилето на търг? Така да бъде! Ще се нуждая обаче от вашата помощ, вашето мълчание и много ножици.
Обяснявам им плана си и ние решаваме съдбата на всяка дреха, докато не се съсредоточаваме върху последната.
— А с тази? — пита Сесил.
— С този труп искаш да кажеш? — пита майка ми, наблюдавайки пухкавата козина от чинчила.
— Наистина ли трябва да я представим на шоуто? — питам умолително, надявайки се на не и потупване по рамото.
— Разбира се! Това е козината, носена от прабабата на лейди Вателапеска на срещата с Царица Александра Романова! — отговаря Сесил, извиквайки с писклив глас като Делфина.
Гледам я безутешно. — Нека го оставим настрана, може би нещо ще ни дойде наум.
44. Ашфорд
Както при всяко събитие от благотворителния календар, при повикването никой не липсва. Не дай боже някой да отсъства на някоя от вечерите, веднага ще го обвинят в срам от скъперничество и егоизъм. Не, всички са готови да сложат ръка на портфейла, за да спечелят заглавието на „Най-щедрата душа на сезона“, особено онези, на които трябва да им се простят скучните или неприятни вечери.
Майка ми седи на масата с матроните от Благотворителното общество на Юнион Джак, за да проучи внимателно, че всички присъстващи ще отпуснат поне една минимална заплата, за да бъдат разглеждани като все още социално приемливи.
За мнозина може да изглежда смешно, но степента на напрежение е осезаема. По-специално, семействата в историческа конкуренция помежду си, водят война до последното пени, за да защитят честта на фамилното име.
Ревюто е нещо, което наистина харесва на дамите, особено на тези на определена възраст, които имат възможност да видят дрехите си на модния подиум, носени на един или друг официален повод.
По-малко приятно е за мъжкия пол да вижда телата на въпросните дами, изваяни като чували с картофи, вървейки нагоре-надолу с грацията на сеизмичен трус.