— Не бъди докачлива и ме изслушай, казвам ти го с цялото си сърце. Вътре в теб имаш прекрасен свят, плюс това си обогатила качествата си с голям културен багаж. Обаче твоето облекло и външният ти вид, въпреки че аз уважавам твоите избори, са ограничение за хората, които не те познават. Аз съм човек, освободен от предразсъдъци, но повечето не са, както можа да видиш, и от тяхна страна е трудно да се доверят на момиче, което се появява с кожена минипола, цикламена коса, зелени нокти и прави балони с дъвка, дори да е с диплома за квантова физика!
— Това го знам! — щраквам като пружина. — Квантова физика: клон на физиката, въведен от проучванията на Планк през 1900 г., който описва поведението на материята и нейните взаимодействия с радиацията като вълнови явления от произхода на частиците, състоящи се от енергийни концентрати, измерени точно в кванти, противно на това, което досега се е смятало от класическата физика — обяснявам всичко на един дъх.
— Точно. Може да кажеш толкова много неща, но трябва да се поставиш в позиция, в която хората, срещу които си изправена, ще имат желание да те слушат.
— Докато не те спра, продължавай да говориш. Това означава, че не рискуваш живота си.
— Това е гнездо на змии, където стойността на човек е право пропорционално на неговия герб. За една жена е по-трудно, тъй като тя взема титлата на съпруга си, така че тя трябва да се потруди два пъти повече, за да докаже, че заслужава уважение. — Почива си малко. — Освен мен, но не говорим за мен. — Наблюдавам я, докато се представя в нейния монолог. — Закачи един от най-желаните ергени, така че вече имаш срещу себе си всички ядосани кучки, които са готови да те захапят за глезените. Освен това ти си нова в тази среда и идваш от контекст, с който тези хора са се подигравали винаги. Аргументите, за да ти се подиграват, не трябва да им ги сервираш върху сребърна чиния, трябва да ги махнеш и да ги оставиш да умрат от глад. Знаеш, че си много над тези хора, с които си се срещала досега, но осъзнаването не е достатъчно. Ако искаш да играеш на същата маса с тях, трябва да се превърнеш в образ, който ги кара да се чувстват в свои води.
— Казваш ми, че външният ми вид е погрешен. Мога да изям цялата библиотека в Денби Хол, да науча всички езици на планетата, но така, както съм, никога няма да бъда приета? По дяволите! Знам как да ям на маса с четиринадесет прибори за хранене и пет чаши!
— Бъди хамелеон. Не ти казвам, че трябва да се промениш, ти си това, което си, и отвътре винаги ще останеш такава, но отвън трябва да преразгледаш малко архитектурата!
— Ще помисля — отговарям неуверено.
— Не те ли унизиха достатъчно? — Тонът на Сесил става студен.
Въздъхвам, гледайки наоколо. Това са неща, които вече съм чувала хиляда пъти от Делфина и Ашфорд. Разбира се, те ме изложиха нещата по различен начин, сякаш аз съм грешната и въпреки техните начини, аз винаги съм се противопоставяла на всяка промяна. Как бих могла да послушам Делфина или Шест-шест-шест, които ме мразят?
Този път обаче Сесил го казва и Бог знае, че досега тя е била единственият човек, който го е грижа за мен в тази лудница.
Може би трябва да я послушам?
След дни на внимателни размисли върху „дискусията“ отивам в резиденцията на Сесил веднага след обяд. Тази вечер е великата маска или мамут (и как може да бъде в противен случай) маскен бал, даден от самия херцог Невил.
В програмата си имаме дълга проба на дрехи. Сесил е поканила шивач от Париж и аз я помолих да се възползвам от това. Мислех за нещо много живописно, огнено червено, пера, тафта и пайети… Но нищо не можеше да ме подготви за това, което открих, когато пристигнах.
Частният салон на апартаментите на Сесил е превърнат в център за красота, пълен с фризьорски столове и легла за разкрасителни процедури.
— Ааааа — поздравява ме женствен вик веднага щом отворя вратата.
— ? — пита Сесил на френски.
— Крещя от ужас! Не ми каза, че е толкова отчайваш случай! — протестира мъжът, наблюдавайки ме парализиран.
— Не прекалявай! Наясно съм с твоите дарби и знам, че ще направиш шедьовър — подканва го тя.
— Надценяваш ме, казва той отново с френското си „р“.
Пиер започва да ме обикаля и да ме оглежда. — Ако не друго, поне базата е добра, има върху какво да се работи. Ако беше и дебела, щях да отида
— Сесил, шивачът ти изглежда малко преуморен — отбелязвам.
— Той не ми е шивач — отговаря приятелката ми.
— А тогава защо стоя тук и получавам безплатни обиди от непознат? — питам с принудително спокойствие.
Сесил се приближава, хващайки ме за ръце. — Запомни ли речта от миналия следобед? Не се сърди, но реших да се обадя на Пиер. Той има салон в Париж сред най-ексклузивните и с коса и грим е истински гений. Няма да съжаляваш. Обещавам, че ако не се харесаш, отново ще ти върне розовата коса и дългите шест метра зелени нокти — тя ми се усмихва с надежда.
Поглеждам отново към Сесил, Пиер и пак към Сесил. — Плащаш ти обаче.
— С удоволствие! — тя пляска с ентусиазъм и започва да подскача около стаята.
Вече е вечер и когато съм напът да се вмъкна в грандиозната рокля, забелязвам, че имам смущаваш брой обаждания от Ашфорд, последвани от съобщение, което гласи: „Вече съм на бала, ти се оправяй“.
Разбира се, че ще се оправя, скъпи Ашфорд, както винаги. Отдавна те разбрах, че в тази история принцът съм аз.
50. Ашфорд
Имението Невил е претъпкано с гости, облечени в най-невероятни маски. Майка ми е толкова щастлива, колкото не съм я виждал в продължение на години: до днес тя никога не беше канена от херцога и сега не вярва на очите си. Тя се завърна от Бат специално, за да се перчи. Загубих я, слава богу, миг след като прекрачи прага, за да отиде и да се смеси с всички останали вещици, маскирани като Елизабет I. Виждат се от километър: червени перуки, три слоя бяла мазна боя, пуешки ерш около врата и поли с невероятен диаметър. И без да го казвам, мъжете са разделени в два отбора: Хенри VIII слаб и Хенри VIII дебел. Дебелата версия по очевидни причини има много повече фенове.
Тези празненства са толкова предсказуеми.
От друга страна, предвид липсата на стимул да искам да се впусна в сложна маскировка, аз избрах „фантомът от операта“: бяла маска на половината лице, черен костюм и наметало с червена подплата. Просто и практично.
— Кой, по дяволите, си ти? Ватман? — Харинг ме хваща отзад. Защо знам, че е Харинг? Защото е облечен като себе си в униформа от Формула 1. С каска на главата.
— Аз съм фантомът от операта — обяснявам.
— Имаш само половин маска, знаеш ли? — пита той, сочейки към лицето ми.
— Да, маскировката е такава. А ти по-скоро виж, че това не е карнавал! Знаеше ли, че това е елегантна вечер?
— Да, но тогава си помислих: хей, аз съм легенда, и облякох костюма и каската!
— Забравил си, че е маскарадна вечер и си се облякъл с първото нещо, което си намерил — отрязвам аз.
— Да, така е — признава той, намалявайки тона си с няколко октави и след това сменя темата. — Хей, сам ли си тази вечер?
— Така изглежда. Джема изчезна в ранния следобед, за да отиде при онази откачалка Локсли, и повече не я видях.
— Леле, пижамено парти на момичета! — възкликва ентусиазирано. — Какво правим тук? Нека се присъединим към тях.
— В изкривения си ум си представяш, че се бият с възглавници по секси бельо на леглото между облаци от гъши пера. Тези двете са харпии, ако ни хванат по време на един от техните сатанински ритуали, като минимум ще ни отрежат топките. Повече от пижамено парти!
— Ашфорд, кажи ми защо всеки път изпитваш нужда да унищожиш фантазиите ми.