Бързината ми не означаваше, че очакваме с радостно нетърпение поредната среща с духа на брат Константин. Стълкновенията ми с него са приятни колкото трън в петата.
Тъй като изнасяше шумния си концерт тук, а не в църквата, където се беше самоубил, не беше изключено появата му да е свързана по някакъв начин със заплахата, надвиснала над децата от „Свети Вартоломей“. Досега практически нищо не бях научил за предстоящата беда и се надявах, че брат Константин може да ми даде един-два отговора.
Натиснах електрическия ключ в нартика и се озовах пред вратата на камбанарията, която монасите държаха заключена от страх, че някое от физически по-здравите деца може да се изплъзне от надзор и да стигне чак до тук. Изкачеше ли се догоре, можеше да падне от върха на кулата или да се плъзне по стълбите.
Когато превъртях ключа, внимателно си напомних, че съм по-защитен от едно дете. Нямах нищо против да умра — и да се събера със Сторми, било то в рая или във великото незнайно приключение, което тя нарича „служене“ — но не и преди заплахата за децата да е определена и неутрализирана.
Ако не успеех и този път, ако някои бъдеха пощадени, а други — не, както при огнестрелния купон в търговския център, вече нямаше как да се скрия в планински манастир в търсене на самота и умиротворение. Вече знаете какъв цвят хайвер се оказа това обещание.
Спираловидното стълбище на кулата не се отопляваше. Покритите с балатум стъпала бяха студени, но поне не бяха хлъзгави.
Стените резонираха като тъпан, по който бури и гръмотевици плющят с бичовете си. Докато се изкачвах, притисках ръка към извитата стена и почувствах как мазилката вибрира под ръката ми.
Когато стигнах до върха, зъбите ми тихо тракаха като трийсет и два камертона. Ушите ме боляха, косъмчетата на носа ми ме гъделичкаха. Усещах бученето на камбаните в костите си.
Това беше слуховато преживяване, което всеки хевиметъл рапсод9 е търсил цял живот: бронзови стени от звук, които се свличат в оглушителна лавина.
Пристъпих в ледения въздух на камбанарията.
Тук карильонът не беше с три камбани както в новото абатство. Кулата беше по-широка, камбанарията беше по-просторна от новата. Преди десетилетия монасите очевидно се изпитвали по-пищно и плътно удоволствие от биенето на тържествения звън, защото бяха построили карильон с пет огромни камбани на две нива.
Не бяха нужни въжета или манивели за залюляването на тези бронзови бегемоти. Брат Константин ги яздеше като каубой на родео, който подскача върху гърбовете на цяло стадо бикове.
Неспокойният му дух, черпещ енергия от чувството на безпомощно объркване и гнева, се беше превърнал във вилнеещ полтъргайст. Безплътна цялост, той задвижваше тежките камбани не с лостов механизъм, а с пулсиращи концентрични вълни, невидими, както и самият монах, за останалите хора, но не и за мен.
Докато пулсациите отекваха в камбанарията, провисналите бронзови форми диво се люлееха. Огромните им езици произвеждаха по-необуздан звук, отколкото създателите им вероятно са смятали за възможно.
Не можех да почувствам тези огромни вълни концентрична сила. Полтъргайстите не могат да навредят на жив човек било чрез докосване, било чрез излъчванията си.
Обаче ако някоя камбана се откъснеше от арматурата си, щеше да ме размаже като едното нищо.
Брат Константин е бил нежен и деликатен приживе, ето защо нямаше как да е озлобял в смъртта. Ако случайно ме наранеше, щеше да го налегне още по-силно отчаяние от това, което го бе обзело.
Въпреки прочувственото му разкаяние щях да си остана размазан.
Нагоре-надолу по карильона, нагоре-надолу по двете му нива — весело рипаше мъртвият монах. Макар че не беше чак демоничен, чувствам, че няма да съм несправедлив, ако го нарека подлуден.
Всеки блуждаещ дух е ирационален, защото е изгубил пътя си по вертикалата на свещения ред. Полтъргайстът е ирационален и изнервен.
Предпазливо обиколих площадката около камбаните. Те описваха по-широки дъги от обикновено, пречкаха се на пътеката и ме принудиха да се движа по ръба й.
Колоните поддържаха стряхата. В ясен ден между тях се разкрива гледка към новото абатство, възвишенията на Сиера и девствената необятност на горите й.
Виелицата скриваше новото абатство и гората. Виждах само каменните покриви и калдъръмения двор непосредствено под себе си.