Не толкова го дразнеха, колкото го забавляваха жалките опити на мутрата да се прави на луд.
За да стигнат до ресторанта, трябваше да прекосят целия град. Пристигнаха благополучно в десет часа — доста раничко за ресторант. Но пред входа му вече стояха две западни коли — джип „Чероки“ и запазено BMV седмица.
— Коя е колата на Валята? — Никита попита шофьора и за да бъде по-убедителен, щракна петлето на пистолета.
— Черокито — измънка онзи.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм.
— Помисли си пак.
— И беемвето също — смотолеви онзи, след като се поколеба за момент.
— А първо ме излъга… Нали ти казах, ще си го изпросиш за лъжата. — С ръкохватката на пистолета Никита рязко удари мутрата в слепоочието.
Ударът беше смъртоносен. Кой му е виновен? Да не си беше играл на шикалки.
Още по пътя бе извадил от сака дегизировката — брада и мустаци, намъкна рошавата перука на главата и си сложи някакви идиотски слънчеви очила. Успя да презареди ТТ-то. Провери и стечкина.
Премести мъртвеца на дясната седалка и го нагласи, сякаш е задрямал, сложи сака върху коленете му, а самият той седна на шофьорското място. Запали колата и влезе в задния двор на ресторанта. Никой не се опита да го спре. Освен това на портата нямаше катинар.
Несмущаван от никого, Никита спокойно обърна колата с лице към портата и чак след това слезе от нея, като взе пистолетите. Джобовете му бяха доста широки — в левия без проблеми се побра ТТ-то със заглушителя, а стечкинът — в десния.
Вече не се съмняваше, че си има големи проблеми. Толкова големи, че можеха да се решат само ако се изтръгнат от корен. И това трябваше да стане рязко и решително, и най-важното бързо — докато не са израснали други корени.
От покойния шофьор Никита бе научил как изглежда Валята: чернокос бабаит с крива мутра, сякаш топка го е праснала в лицето като малък и е сплескала носа и скулите, а хлътването е останало за цял живот. Мина безпрепятствено през кухнята. По пътя се натъкна на две жени с бели престилки и мъж с износено кожено яке. Те само го погледнаха учудено, но не му казаха нищо.
Мутрите — шестима на брой — седяха на маса в центъра на ресторанта. Никога не би ги объркал със случайни посетители, като куче надушваше мафиотите от километри.
Но сред тях липсваше човек с чертите на Валята.
Понечи да тръгне обратно към изхода, но вече беше късно.
— Ей, к’во пра’иш тука? — изпитателно впи поглед в него един от компанията.
Друг го погледна подозрително в ръцете, после отмести очи към джобовете му. Никита застина на място като прикован — сега не трябваше да прави резки движения.
— Къде е Валята? — попита той.
— Валята ли? Ще дойде малко по-късно. Защо ти е?
— Ами тука един човек иска да говори с него.
— К’ъв?
— Ами един, дето му бил създал проблеми, без да има защо.
Странният му вид и странните думи, ръцете в джобовете — всичко това не можеше да не ги накара да се усъмнят, че има нещо гнило. И нищо чудно, че единият от тях изведнъж рязко пъхна ръка под якето.
С едно движение, Никита извади стечкина от джоба — беше без заглушител и излезе лесно. ТТ-то се появи с малко закъснение. Но междувременно най-досетливият от бабаитите вече беше проснат на масата с простреляна глава.
Владееше перфектно македонската стрелба с два пищова. И получи оценка шест плюс за майсторството, което показа. Потвърждаваха го шестте трупа на мутрите и кръвта из целия ресторант.
Оттегли се от местопрестъплението през задния изход. Вървеше с уж вяла, мързелива походка, но всъщност се движеше достатъчно бързо. На пътя му се изпречи един сервитьор. Изпусна таблата от страх и кой знае защо, вдигна ръце.
— Глупак! — Никита го мушна с дулото на стечкина в слънчевия сплит и продължи нататък.
Колата си беше на мястото. Качвай се, пали и тръгвай.
Той седна зад волана и затвори вратата. Но преди да потегли, изхвърли навън тялото на шофьора. Последваха го и двата използвани пищова.
Пак бе на доброволно заточение. Отново на квартира. Но този вариант бе за предпочитане пред студената затворническа килия или още по-лошо — пред черната земя. А и апартаментът не беше никак лош — двустаен, след ремонт, обзаведен с пълен комплект стари, но съвсем запазени мебели, с телевизор и телефон.
Никита лежеше на дивана пред телевизора. На масата пред него имаше чиния с пелмени, два пакета чипс, бутилка бира. В ръката му димеше цигара.