Може пък да грешеше и Ася да не беше толкова сигурен човек, колкото си мислеше. Но работата беше там, че никой не знаеше за съществуването й. Дори да се опитаха да влязат в следите му чрез някоя от мадамите му, щяха да търсят Леся, Ирка или Галя, бившите му гаджета. Много хора знаеха за тях, а за Ася на никого не беше казал. Само на Ина, родната си сестра. А на нея със сигурност можеше да има пълно доверие. Жива да я одерат, нямаше да каже къде е брат й.
Ковача хвана бутилката с текила и по навик отпи направо от нея.
— Игнат, защо пиеш толкова много? — попита го Ася.
Седеше в креслото срещу него и се мръщеше насреща му. Другите жени само това и чакаха — да се повеселят, да пийнат заедно, а след това да ръсят глупости. А тя не беше такава. Имаше сериозни намерения. Имаше нужда от него и затова толкова се безпокоеше и се грижеше за здравето му.
— Много ли? — погледна я той учуден. — На това много ли му викаш?
Беше изпил само четвърт от бутилката, а тя разправя, че било много.
— Погледни колко е часът — въздъхна момичето. — Още не е съмнало, а ти вече си с бутилка в ръка.
Наистина, беше осем сутринта. Тъкмо беше станал. И веднага бе надигнал бутилката. Ася, между другото, беше станала много преди него и му беше приготвила закуска.
— Добре де, нави ме — недоволно избоботи той. — До вечерта нито капчица няма да близна.
— Изобщо не трябва да пиеш. Иначе ще ти отрежат десния бял дроб.
Тя беше голяма умница, учеше в медицински институт. Бъдещ лекар.
— И защо точно десния?
— За да има място за черния.
— Аа… Черният дроб е сериозно нещо — почеса се по тила Ковача. — Добре де, обещавам ти, веднага щом свърши цялата тази галиматия, спирам алкохола.
— Ще видиш, че като спреш да пиеш, ще станеш друг човек. Е, хубаво, време е да вървя. И без това закъснявам вече. Закуската е на масата.
Ковача се протегна от леглото, за да я прегърне, но нея вече я нямаше в стаята.
Вече пет дни подред Мила беше вземала секспирин. И нищо, всичко й беше наред. В смисъл, със секса. Мъжът й изведнъж й стана толкова мил, че даже забрави за Игнат. А за какво друго може да мечтае една омъжена жена, освен за семейна идилия?
За да не предизвиква излишното любопитство на съпруга си, само тя употребяваше „Жар-птицата“. И веднага скачаше на Веня, не му даваше даже да се опомни. А той нямаше никакви проблеми със секса. Можеше да я задоволи напълно, дори в нейното състояние на вечен сексуален глад.
Веднъж, тъкмо беше изпаднала в пълен екстаз, някой позвъни на Веня. От работата. Проклети да са!
— Скъпа, спешно трябва да изляза — каза той с голямо съжаление.
Облече се и излезе. Мила остана сама.
Явно имаше някакви проблеми. Може пък да беше нещо много важно. Точно в този момент обаче грижите му не я вълнуваха. Вълнуваха я собствените й проблеми. Тъкмо беше изпила „Жар-птицата“. Правеше й се секс до смърт.
С Веня живееха в огромен апартамент, в който можеха да се поберат три стандартни. Естествено, беше направен ремонт по най-модерните технологии, мебелите бяха супер. Мъжът й наричаше апартамента пентхаус, защото се намираше на последния етаж. Имаше отделен вход, две тежки блиндирани врати, а оченцето на видеокамерата гледаше към входа. Всичко беше направено като в най-луксозните домове в Париж и Лондон.
На етажите по-надолу живееха съвсем обикновени хора в съвсем обикновени апартаменти. На Мила страшно й се прииска да преспи с някой съвсем обикновен мъжага.
Тя се сети, че един етаж по-надолу живее много симпатично младо момче. Беше спокоен като слон и на лицето му винаги играеше леко иронична усмивчица.
Имаше такъв тип мъже, които винаги се държаха важно и на ниво. С цялото си поведение внушаваха доверие в себе си и увереност, че могат абсолютно всичко и няма ситуация, от която да не намерят изход.
Въпросното момче спадаше точно към тази категория. Бе го разбрала веднага щом го видя. Той можеше всичко. И май точно той беше човекът, който ще реши проблема й. Не се искаше много…
Втора глава
Бяха минали няколко месеца, откакто Марта бе изчезнала. Никита я търси къде ли не, преобърна света, за да я открие. Внезапното й изчезване не му даваше сън и покой. Всичките му мисли, всичките му сили бяха насочени само към едно — да я намери. Но уви, опитите му бяха обречени на неуспех. Марта сякаш беше потънала в дън земя. Нямаше ни вест, ни кост от нея.