Ето значи какво било.
— Ами правих секс. И какво от това?
— С кого?
— Как с кого? Нали си имам мъж. И мъжът ми не е импотентен.
— И ти е хубаво с него?
— И още как!
— Слава на секспирина! — засмя се Ина.
Но смехът й бе някак странен.
— Дали имаш още? — внимателно я попита Мила.
— А ти как мислиш?
— Дай ми малко. Ще си платя. Колкото трябва, толкова ще ти дам.
В един момент Мила осъзна, че се страхува — ами ако Ина няма от вълшебния прашец?
— Ами… да ти кажа, нямам много. Една доза. В смисъл, ако се боцкаш.
— Как така, ако се боцкаш?
— А ти какво, още на „Жар-птица“ ли го караш?
— Ами да. Как иначе?
— „Жар-птица“ е бошлаф работа. Кефът не е същият. Виж, ако си го вкараш венозно, е съвсем друго. Искаш ли да пробваш? — Кой знае защо, долната челюст на Ина започна да потреперва леко.
— Ами добре — сви рамене Мила.
Защо се съгласи? Трябваше да откаже. Само си навличаше беля на главата с това… Някой й беше казал, че в живота трябва да се пробва всичко. О, нали точно Ина й го беше казала! Тя със сигурност е пробвала всичко. И нищо й нямаше, жива и здрава си беше. Нищо не й бе станало. На Мила също нищо нямаше да й стане. Само един път ще пробва и край…
Ина приготвяше разтвора с треперещи ръце. Мила седеше в кухнята и пушеше. Не мислеше за нищо друго, освен за секспирина. Интересно, какво ли ще усети, когато си го вкара венозно?
Най-после всичко беше готово.
Ина напълни две спринцовки — едната за нея, другата за Мила. Бяха стерилизирани, спазваше пълна хигиена. Нямаше нищо общо с антисанитарните условия, които, ако се вярва на телевизията, съществуват в наркоманските среди. Ина й нави ръкава, затегна ръката й над лакътя с шнур, напипа вената й и вкара иглата.
Усещането беше невероятно. Много по-силно от това, което изпитваше от „Жар-птица“. Сега наистина й беше много хубаво.
Отново я обзе желание да бъде с мъж. Беше толкова силно, че усети режеща болка ниско долу. Но откъде да намери мъж?
Не се учуди, когато приятелката й докосна с ръка гърдите й и започна нежно да ги масажира през блузата. Сякаш дори го очакваше. Отметна глава назад, притвори очи, застена тихо.
Ина докосна с устни ухото й. В този момент някой позвъни на вратата.
— Кой се домъкна пък сега? — Гласът на бившата й съученичка прозвуча като ехо, и когато стана, протегна ръце да я задържи. Но не можа.
— Кой е? — проехтя гласът на Ина от коридора. — Водопроводчикът ли?! — чу се пак гласът й и в него звучеше безумен възторг. — Идеално!
Резетата изщракаха и бронираната врата се отвори.
Иля Кривокон работеше от години в специалните служби и не за първи път изпълняваше оперативна задача. Беше минал през огън и вода, не малко кръв беше пролял — и своя, и чужда. В какви ли не жизнени ситуации беше попадал. Но такова чудо досега не беше виждал.
Срещу него стоеше симпатично девойче на около двадесет години, гледаше го с палав поглед и похотливо му се усмихваше. Беше облечена с късо пеньоарче и чехли на висок ток. Определено изглеждаше доста съблазнително и секси. Мушна ръка под коприненото си халатче и започна да се гали. Не беше трудно да се досети какво…
— Какви водопроводчици имаме само! — изчурулика тя и облиза с език сочните си начервени устни.
Това предизвика силно напрежение в слабините му.
— Оплакали сте се, че крановете ви текат… — едва се изтръгна от гърдите му.
— Оо! Не само крановете! — каза тя някак провлачено, като надрусан наркоман.
Чакай малко, ама тя май наистина беше надрусана. Ами да, очите й блестяха, зениците й се бяха свили…
— Мога ли да мина?
— Не може, а трябва…
Беше облечен в работни дрехи — изцапани стари панталони и червена карирана риза, с мазна шапка на главата. Но момичето не обърна внимание на вида му. Веднага щом прекрачи прага, се метна на врата му.
— Скъпи, нали си си взел маркуча?
Още преди да осъзнае какво става, ръката й започна да разкопчава дюкяна му.
Никога и никой досега не го беше посрещал така. Подобни сцени беше виждал само по западните порнофилми. А че работата вървеше към секс, Иля не се съмняваше. По-скоро можеше да стигне до…
— Гражданко Ковальова, престанете веднага! — нареди й заповеднически.
Бе дошъл не да й оправя крановете, а да я разпитва. Беше време вече да я уведоми за това.