По принцип нямаше да е никак зле, ако можеше да се заеме сам с нея. Страшно готина мадама, а и сама си го търсеше… Но сега не му беше до развлечения. Работата преди всичко. Виж, Саша можеше и да се позабавлява, ако иска.
Сложиха Ина да седне в едно кресло в хола.
— Е, какво, кучко, сети ли се? — попита я грубо Валера.
— Нищо не знам, ви казвам… Честно, не знам… А дори и да знаех, нямаше да ви кажа! — злобно прецеди през зъби тя.
— Веднага след това каза със стенещ глас: — Не мога да ви разбера, момчета. Педали ли сте, или какво, в крайна сметка? Не виждате ли, че ми трябва мъж, а?
Чак започна да се върти в креслото от нетърпение. А погледът й — изпълнен с безумно желание за секс.
— Ако искате всички накуп, нямам нищо против!
Със сигурност, такова нещо не му се беше случвало досега.
— Няма да проговори — поклати неодобрително глава Коля.
— Няма, наистина — съгласи се Иля. — Съвсем е изперкала мадамата.
Валера извади от джоба си една спринцовка и я сложи на видно място.
В нея имаше наркопан, препарат, който можеше много бързо да й развърже езика. Но дали беше съвместим с наркотика, който в момента блуждаеше в кръвта й?
— Какво е това? — изплашено попита тя.
— Отрова — обясни й спокойно Валера. — Две секунди и си на онзи свят.
— Боцкай ме, все ми е тая! — извика тя.
Изведнъж пъхна ръка между краката си и стенейки тихо, започна да се търка.
— Ей, а ако те изчукаме, ще кажеш ли къде е брат ти? — попита Иля.
Явно не можеше да издържи на гледката. Усети как оръдието в панталоните му става стоманено.
— Ще ви кажа — закима Ина. — Само че не знам нищо…
Тя продължи да се гърчи от удоволствие, но вече не в креслото, а на пода.
— С кого може да бъде?
— С Ася, с кого друг… — каза тя, сякаш бълнувайки.
— Коя е тази Ася? Къде да я намерим?
— Ася е приятелката на Игнат — продължи Ина. — Аз ги запознах. Учехме в съседни класове. Тя сама пожела да е с него. Той нямаше нищо против. А после като че ли се влюби в нея.
— Ася — тоест Настя, така ли?
— Аха, Настя Курбатова се казва… Бащиното й име не го знам…
— Брат ти при нея ли живее?
— Тя живее при родителите си, има и брат. Къде ще се съберат толкова народ там…
— Добре, кажи как да я намерим.
— Учи в медицинския институт. А днес трябва да мине през нас.
— Значи често се виждате, така ли?
— Почти всеки ден. Предава ми съобщения от брат ми.
— Значи сега живее при него.
— А ти как мислиш.
— Значи трябва да го знаеш къде е.
— Не знам, казвам ви. Ася може да пази тайна. Не е като мен. Е, хайде де, не мога повече…
— Презервативи имаш ли?
Иля се реши накрая. Щеше да оправи тази надрусана нимфоманка само защото му даде много ценна информация. Но в никакъв случай без презерватив. СПИН-ът бе плъзнал навсякъде, а наркоманите бяха от групата с повишен риск. Намериха се някакви презервативи.
Дори през ум не му бе минавало, че може да използва члена си като средство за изтръгване на информация.
Мила не можеше да мисли за нищо друго в момента, освен за този исполин с каменно лице. Сега за нея той беше повече от бог. Наредиха му да се заеме с нея. Той трябваше да изпълни заповедта. Тя щеше да му помогне…
— Ще ми пуснеш ли, коте! — подсмихна се той, когато тя му се нахвърли като освирепяла и започна да смъква нетърпеливо сакото му.
— Ще ти пусна, и още как ще ти пусна!
След сакото на кухненската маса беше метната и вратовръзката.
Стаите в апартамента бяха няколко. Спокойно можеха да правят секс в някоя от тях като нормалните хора. Но щеше да мине цяла вечност, докато стигнат до нея. А тя искаше да усети в себе си този мъж още сега.
Не беше лесно да се справи с Ина. Сигурно бе по-лесно да се укроти разярена лъвица, отколкото тази жена. Доста се поизпоти и под нея и над нея. Какви ли не пози изпробваха, а на нея все не й стигаше. Той вече грохна от умора, направо не можеше да диша, а тя сякаш тъкмо влизаше във форма.
Накрая Иля я остави, скочи от дивана и започна да се облича.
— Искам още! — викна тя истерично.
В такова състояние едва ли щеше да може да даде показания. Щеше да се наложи да вика помощ.
Той излезе в коридора, погледна в кухнята и видя Валера. До него седеше Саша и пушеше. На масата беше сложена бутилка водка „Смирноф“. Няма лошо.