— Къде е Гладишев? — попита той.
— Ами там, където бях аз допреди малко — подсмихна се Саша. — Ама че разгонена кучка, едва се отървах.
— Значи аз съм издържал най-много. Хайде, Валера, отивай да продължиш разпита.
— Защо не, ще го продължа.
На лицето му грейна доволна усмивка.
Другото момиче се казвало Мила. Тя буквално изнасилила Саша. Направо в кухнята. Сега с нея беше Коля, но вече в спалнята.
Иля и Саша изпиха по една, после повториха. И отново почувстваха прилив на сили в себе си. Можеха да продължат приключението.
— Само без групови изпълнения — предупреди той Ягодкин, когато онзи стана и уж тръгна към тоалетната.
И без това бяха попрекалили вече. Но кой можеше да каже, че сексът с Ина не е в интерес на работата?
Мила вече беше загубила идея кой колко пъти я е обладал. В началото се беше развилняла и им скачаше сама, но после се задоволи и не искаше повече да прави секс.
— Не искам повече — задъхано произнесе тя, вече напълно изтощена.
Поредният върху нея й кимна одобрително, изпразни се и изчезна, сякаш не го е имало никога. Тя остана сама върху застланото легло. Нямаше никакъв спомен кога са я пренесли тук от кухнята.
Лежеше по гръб, без да забелязва голотата си. Не искаше да прави повече секс, но все още се наслаждаваше на приятното усещане. Беше й хубаво.
Не чу как задоволяват приятелката й в съседната стая и как после някой й дойде на гости. Чу само някаква врява в коридора и вик. Но това сякаш не я засягаше изобщо…
След около два часа влязоха при нея. Бяха онези същите мъжаги, които се бяха погрижили толкова добре… Но този път нямаха намерения да правят любов.
— Обличай се! — заповядаха й грубо и метнаха дрехите отгоре й.
Мила послушно стана от леглото, облече се. Дори не се ядоса, когато върху ръцете й щракнаха белезници.
Заведоха я в кухнята. Откопчаха ги, но само за да ги закопчеят за радиатора на парното. Докато се опомни, върху устата й беше залепена широка лента лепкав скоч. Дори да мучеше, никой нямаше да я чуе.
Мяташе се насам-натам, опитвайки да се освободи, но нищо не се получаваше. След това се успокои. С безсмислен поглед гледаше към коридора през отворената врата. Видя как двама мъже в официални костюми излизат от апартамента. Водеха непознато момиче. Изглеждаше като смахната, очите й бяха безжизнени и оцъклени. Едва се държеше на краката си. Ина не беше с тях. Сигурно я бяха оставили в апартамента. Най-вероятно в същото положение, като нея самата, само дето са я приковали за парното в другата стая.
Първо излязоха двамата с момичето. После още двама. Единият носеше някакви ужасни панталони и риза. Но преди да си тръгнат, спряха за малко пред входната врата. Мила чу тихия им разговор, но слушаше с едно ухо:
— Къде ще го закараме после? — попита единият.
— Ами на Огулното езеро, къде другаде. При изоставената ферма, нали се сещаш.
— Да, сещам се за мястото.
— Ще го подържим малко там Ковача. Засега.
Входната врата се отвори и се затръшна. Мила не чу нищо повече.
В апартамента останаха само тя и Ина. Но нейната уста сигурно също бе залепена със скоч. Ако изобщо беше жива. При тази мисъл Мила изтръпна.
В четири и половина някой звънна на вратата — чуха се три продължителни, после две кратки и още едно продължително позвъняване. Трябва да беше Ася, нямаше кой друг да е. Без друго беше време да се появи вече.
Ковача отпи голяма глътка от бутилката, пресуши я до дъно и я метна в ъгъла. Поклащайки се, се насочи към входната врата и погледна през шпионката. Точно така, Ася. Но изглеждаше доста странно, сякаш беше пияна. Че какво лошо, може пък да си е пийнала малко медицински спирт в института. Сигурно имаха толкова много, че се чудеха какво да го правят.
Той отвори и веднага отлетя назад, повален от юмрука на някакъв здрав мъжага. Още преди да разбере какво става, силен удар в слепоочието го извади от реалността.
Ковача дойде на себе си в някаква кола. Шофьорът зад волана беше с бяла копринена риза. На предната седалка до него седеше мъж със сиво сако. А самият той беше заклещен на задната седалка между двама типове с костюми, които така го бяха затиснали, че нямаше мърдане.
„Ей, к’во става, бе?“ — искаше да попита той, но вместо думи се чуха само някакви нечленоразделни звуци.
Явно бяха залепили устата му със скоч.