Выбрать главу

— Свести се — сухо каза онзи от дясната му страна и дори не го погледна.

— Какво значение има? — присви рамене мъжът отпред. — И без това вече е труп.

Какви бяха тези глупости? Какъв труп? Та той все още си беше жив! Все още? Да, точно така, все още. Ковача се изплаши до смърт, ужасът проникна във всяка клетка на тялото му. Започна да се върти и да се дърпа, опитвайки да се измъкне от мъртвата хватка на двамата здравеняци. Силен удар по врата отново го накара да загуби съзнание.

Навън вече беше тъмно, когато в апартамента влезе някой. Може да бяха същите онези копелета, които я оставиха да се мъчи тук. А може да беше полицията или кой знае…

Мила започна да се дърпа нервно и да мучи.

Някой светна лампата в кухнята. Срещу нея стоеше двуметров бабаит с фигурата на Херакъл. Зад него като планина се извисяваше друг гигант.

— Гледай ти, тая мацка не сме я виждали — басово каза единият.

— Какво те интересува.

Първият се приближи до нея и дръпна лентата скоч от устата й. Тя се запъна и не искаше да се отлепва. Мила извика от болка.

— Какво, заболя ли те? Няма нищо, махнах я вече. Къде е Ина?

— Не знам — намръщи се Мила.

Никак не й беше приятно да разговаря с тази напомнена горила. А в момента мразеше всички мъже. Направо се ужасяваше при мисълта, че само преди няколко часа беше готова да се отдаде на всеки срещнат. И най-страшното бе, че го направи. Гадният секспирин беше виновен за всичко.

— Намерих я, ела тук! — чу се гласът на другия от съседната стая.

— Изчакай малко, коте, ей сега ще се върнем при теб. — Здравенякът я щипна леко по бузата, разтегляйки устни в крива усмивка, и тръгна по посока на гласа.

Сигурно бяха намерили Ина. Възможно ли беше да е мъртва?

Не, ето я, беше жива. Ина влезе в кухнята. Лицето й изглеждаше измъчено, разтриваше китките си, явно бяха отекли от белезниците.

— Ето къде си била значи! — някак странно й се зарадва тя и погледна през рамо към коридора.

— Ей, Бицепс, защо не си освободил и Мила?

— ’Що, трябва ли?

— Трябва.

Здравенякът с фигура на Херакъл се приближи, почовърка с някакво телче в ключалката на белезниците и те се отвориха. Разтривайки отеклите си ръце, Мила се изправи на крака и веднага се оказа в прегръдките на приятелката си.

— Жива си значи!

— Ти също!

— А брат ми са го… — посърна Ина.

— Какво „са го“?

— Говедата, които бяха тук, са го намерили. Откарали са го някъде. За всичко е виновна Ася! — Очите на Ина се изпълниха със злоба. — Тя го е предала. Ще я убия тая кучка!

— Само че без мен, става ли? Време е да се прибирам.

Отдавна вече трябваше да си е вкъщи. А беше все още тук.

Какво щеше да си помисли мъжът й?

— Да, разбира се, никой не те спира. Само че дай преди това да вкараме по една за изпроводяк.

— Да пийнем, така ли?

— Абе не, ние какво, да не сме деца! Да си вкараме по една доза.

— Луда ли си! Късно е вече.

А отвътре нещо я човъркаше: „Хайде, хайде, съгласи се! Толкова е хубаво, когато усещаш секспиринът да прониква в теб…“

Да, всичко беше чудесно. Но пак щеше да й се прииска мъж. Нали обаче щеше да се прибере, а Веня си е вкъщи…

— Стига глупости, как ще е късно! После нали се прибираш.

Ина разсъждаваше по същия начин.

— Ама за последно.

Стига толкова, повече нямаше да се боцка. Само още веднъж и край…

— Какво говориш, разбира се, че за последно.

— Искам да си взема един душ.

Вече не си спомняше колко мъже бяха минали през нея. Но това нямаше значение. Важното бе, че са осквернили тялото й. Дали ще може да измие цялата тази гадост от себе си?

— Разбира се. Ще ти дам и чисто бельо.

Когато излезе от банята, Ина вече беше приготвила разтвора и спринцовките бяха напълнени. Само че не две, а цели пет. Заедно с тях се набоцкаха онези тримата, дето ги освободиха.

Веднага щом секспиринът се разнесе из кръвта й, Мила загуби всякакво желание да ходи където и да било. Не я интересуваше нищо друго, освен здравеняка, върху чиито колене изведнъж се оказа.

Той я занесе на дивана и разпалено започна да сваля дрехите й, а тя само го подканваше да побърза…

Събуждането беше тежко и отвратително. Лежеше върху намачканите чаршафи между голите тела на мутрите. Тялото й беше лепкаво и мръсно от потта и засъхналата слуз. Усещаше силна болка отзад. Чувстваше се ужасно.