Ненавиждаше се. Още не можеше да повярва, че се е отдала пак на някакви непознати мъже. Този път обаче я бяха обладавали грубо, във всички пози и групово. Всичко това й се струваше като кошмарен сън. Така й се щеше да отмие цялата тази мръсотия от себе си.
Отново отиде в банята. Къпа се дълго, сякаш сапунът и шампоанът можеха да измият от нея не само телесната, но и душевната нечистотия.
— Хайде, ела да хапнем нещо — повика я Ина от кухнята, когато Мила излезе от банята. — Направо умирам от глад.
Мила нямаше нищо против. И тя беше гладна.
— По дяволите, идея нямам даже къде може да са замъкнали брат ми. Сигурно вече са го убили някъде — отчаяно каза Ина.
— Това е работа на Ловеца, гадината — сви юмрук един от мутрите. — Той е пратил говедата си.
В този момент Мила се сети за разговора, който неволно бе чула.
— На брат ти ли му викат Ковача?
— Да, това е прякорът му от дете.
— Чух един разговор между двама от онези, дето вчера сутринта бяха тук.
— Е, и какво? — напрегна се Ина.
В очите й проблеснаха дяволски искрици.
— Казаха, че ще закарат Ковача някъде на Огулното езеро, в някаква ферма там.
— Само това ли казаха?
— Да, само това.
— Защо мълча досега? — облекчено въздъхна Ина.
— Не си ме питала.
— Сигурна ли си, че си го чула? Може само да ти се е сторило.
— Сигурна съм.
След закуската Ина на бърза ръка събуди и другите здравеняци. Каза им, че знае къде да могат да намерят брат й. Онези се зарадваха и започнаха се обличат.
Тръгвайки, единият намигна на Мила.
— Много добре се справи снощи, коте. Пак ще се видим!
Всичко отвътре й се преобърна от гнусния му вид и гадната му усмивчица.
„Пак ще се видим…“ По-добре да се обеси, отколкото пак да се види с него.
Край, стига толкова, никакъв секспирин повече!
— Ина, няма ли още от прахчето? — жалостиво се обърна тя към дружката си.
Да, така трябваше, повече никакъв секспирин навън. Отсега нататък щеше да го използва само в домашни условия.
— Ще се намери. Но ще трябва да си платиш.
— Че какво, пари ли нямам?
Щеше да си го плати, да го използва вкъщи и когато дозата свърши, край, повече нямаше да има нужда от него. Време беше да се вземе в ръце. Бе се позабавлявала достатъчно.
Трябваше обаче да разбере една малка подробност.
— Ще ми покажеш ли как се прави разтворът?
Ще се боцне само веднъж. А след това ще продължи само на „Жар-птица“. И то само докато прахчето свърши, и повече никакво идване при Ина.
Закараха Ковача на Кочумското сметище още предната вечер. Там Иля си имаше свой човек, щяха да го подържат малко в къщичката на пазача, докато не дойде някой да го прибере.
А за него трябваше да дойдат хората на Ловеца. Но това щеше да стане, след като Иля се обади на посредника и му съобщи за залавянето на Ковача. И разбира се, тактично ще го помоли да си оправят сметките.
Щеше да се обади, но по-късно. Сега трябваше да свърши една друга работа до изоставената ферма на брега на езерото.
Идеята беше на Валера. Явно якият секс е активизирал мозъчната му дейност.
Познаваха мястото много добре и от позициите, които бяха заели, имаше добра видимост към пътя, по който всеки момент можеха да се появят колите с мутрите на Ковача.
Приковаха красавицата Мила с белезници за радиатора в кухнята и когато си тръгваха, нарочно си размениха няколко ключови фрази, предназначени за нейните уши. Надяваха се мутрите на Ковача да разберат колкото се може по-скоро за изчезването на боса си.
Ина не ги излъга, любовницата на Ковача наистина дойде при нея след лекции. И знаеше къде се крие авторитетният мафиот. Само че беше много трудно да я разприказват. Наложи се да използват паркопана. След като я инжектираха, езикът й се развърза веднага и тя ги заведе до апартамента на любовника си. После вече не беше трудно да го заловят.
Пуснаха Ася веднага щом откараха Ковача. Тя, разбира се, нямаше да си мълчи, щеше да вдигне врява. Мутрите щяха да се паникьосат, да отидат в апартамента на Ина, а Мила щеше да им каже всичко, което е чула. Хората на противника им щяха се юрнат към фермата и да се натъкнат на засада. За всеки убит щяха да вземат по десет хиляди долара. Колкото повече трупове — толкова повече пари.
Цяла нощ висяха в засада, а онези все не се появяваха. Мила може и да бе чула разговора им, но да е била още под въздействието на наркотика и да не му е придала особено значение.