Вече съмваше, а хората на Ковача все още ги нямаше. Време беше да свалят обсадата. Но Кривокон все още изчакваше. Ами ако момичето осмисли чутото чак сутринта? Но дали щеше да го каже на Ина?
През нощта той и помощниците му укрепиха позициите си в подстъпите към фермата. Беше жалко да ги напуснат, без да ги използват. По всичко личеше обаче, че нещата вървяха натам.
— Обект в сектора на наблюдение! — чу се гласът на лостовия през слушалката на радиостанцията. — Четири самовара.
Това означаваше, че мутрите са се появили. Бяха забелязани колите им. Значи не е било напразно, че клечаха цяла нощ в засада.
Това разпали войнския му хъс. Той зареди СВД-то и прилепи око към окуляра на мерника.
След като напуснаха апартамента на Ина, се бе преоблякъл, бе сложил костюм. Но след това отново му се наложи да сменя дрехите. В момента беше с камуфлажна униформа, с каквито бяха и помощниците му. Не си е работа да водиш позиционна стрелба с костюм за петстотин долара.
Иля погледна през прицела и видя четирите коли — джип „Чероки“ и три бавареца. Ако във всяка имаше по четирима, трябваше да се справят едновременно с шестнадесет бойци. А ако са по пет, ставаха двадесет. Дали нямаше да са множко за четирима стрелци? Можеше и да са много, но Иля не смяташе така. Той бе професионалист, помощниците му — също. Тези измислени бандити не можеха да им стъпят и на малкия пръст. Освен това внезапността на атаката играеше в тяхна полза. А и други изненадки им бяха приготвили.
Кривокон натисна копчето на дистанционното управление веднага щом водещият джип се изравни с дънера на съборения бор. Сякаш от недрата на земята с оглушителен тътен се издигна висок огнен стълб, вдигна колата във въздуха и тя се разлетя на парчета. Вторият взрив закачи багажника на беемвето след джипа. Третият гръмна, без да улучи целта: колата, за която беше предназначен, успя да забие спирачки навреме. Но беше пометена от ударната вълна. Парченцата от потрошеното предно стъкло би трябвало да са имали смъртоносна сила.
В разкъсания от взрива джип не беше оцелял никой. От бавареца с разбита задница изскочиха двама. От третата кола — трима. А от последната — цели петима. Общо десетима бойци. Трима бяха с късоцевни автомати, останалите с пистолети. Разчитали са, че ще се води престрелка от близко разстояние, но за съжаление попаднаха на засада. Бяха на двеста метра от тях — къде ти ще се справят с тези пушкала. Но виж, автоматите не бяха за подценяване.
Иля метна настрана дистанционното, прицели се и натисна спусъка. Изстрел. Куршумът се заби право в челото на оня първия с автомата. До него стреля и Валера — падна още един вражески стрелец, обливайки се в кръв. Влезе в действие и леката картечница ПКМ на Саша. Ръчният гранатомет РПГ-7 на Коля с грохот изстреля — една противотанкова граната по врага.
Бойците още не бяха успели да заемат позиции, а редиците им вече бяха оредели с четирима. Гранатите повалиха още един. Останалите петима не поеха риска да тръгнат в атака. Стреляха напосоки, отбранявайки се, и отстъпваха назад към единственото укритие — дерето. Но само трима успяха да стигнат до него.
Край, престрелката свърши. В ръцете на Валера моментално се появи портативна видеокамера. Първо засне бойното поле отдалече, а след това с Коля и Саша отидоха до взривените коли. Иля пак долепи око до оптичния прицел — ако стане нещо непредвидено, трябваше да пази гърба на момчетата. В колите или някъде до тях беше възможно да са останали ранени бойци. Щяха да ги довършат, а после да заснемат на касета убитите, за да докажат успеха на операцията пред посредника на Ловеца.
За всеки покойник — по десет хиляди долара. Тази формула беше в главата на Иля, когато се свързваше по джиесема с човека на Ловеца. Освен това седемдесет бона за Ковача, към когото с момчетата му щяха да тръгнат всеки момент.
Жора Банников някога беше работил в милицията като началник на пътен патрул. Ползваше се с добра репутация, докато в един момент не се пристрасти към алкохола. Оттогава всичко тръгна надолу. Пропи се, изгониха го от работа. Стигна дотам да работи на бунището. Пак добре че не стана клошар. Но въпреки всичко беше паднал почти до това ниво. Стана пазач на сметището, имаше едно фургонче с пристройка към него. Беше въоръжен с пушка едноцевка за защита на народната собственост от разхищение. Освен това разполагаше и с щат от охранители клошари. Поселището им, състоящо се от няколко ръждясали фургона, се намираше на две крачки от бунището.