Цялото му внимание беше насочено към екрана. Повтаряха вчерашния репортаж от ресторант „Рубинена звезда“. Показваха преобърнатата маса, шестте трупа до нея, дознателите, които обикалят с линийки и четчици, някакъв оператор, който протоколира всичко. Последва днешният коментар за произшествието. Говореше някакъв полковник на милицията.
— Самоличността на убитите е установена. Те са членове на криминална групировка, занимаваща се с кражби и препродажба на автомобили, основно западни. Единият е бил обявен за издирване по подозрение в убийство…
Ето че го издириха, помисли си Никита. Но, уви, нямаше да могат да го осъдят с цялата строгост на закона.
— Разполагаме с оперативни данни — продължи полковникът, — че се е отличавала с особено груби и цинични методи на действие. Заедно с автомобилите са били отвличани и собствениците им. Те са били жестоко пребивани, често до смърт. Имаме основания да предполагаме, че кървавата касапница в ресторант „Рубинена звезда“ е в резултат на търкания между конкурентни групировки, но е възможно и разчистване на сметки между боса и хората му…
— Знаете ли къде се намира той сега? — попита журналистката.
— Въпросната групировка е оглавявана от двама души. Единият беше убит предния ден, когато убиецът е стрелял от автомобил. Не успяхме да го задържим.
— А другият къде е? Интересно какво мисли той за този инцидент.
— И ние бихме искали да разберем същото. Но за съжаление местонахождението му засега не ни е известно. Изчезнал е веднага щом е научил за случилото се. Обявен е за издирване.
— Имате ли някакъв напредък по отношение на самоличността на убиеца? Доколкото е известно, бил брадат мъж с очила.
— И най-вероятно с перука — отвърна полковникът. — По случая се води разследване.
— Зрителите биха искали да разберат доколко успешно се води това разследване.
— Разбирам напълно подобен интерес. Но за съжаление това е следствена тайна.
Никита се подсмихна иронично. Следствената тайна е едно, а посърналият вид на полковника — нещо съвсем друго. Ако беше на прав път, очите му щяха да сияят от задоволство, а той явно бе в задънена улица, както и следствието. Ето защо бе толкова умърлушен.
Никита бе действал професионално, без да оставя каквито и да било улики. Бе изхвърлил пистолетите, бе се отървал от колата, бе изгорил перуката, брадата, мустаците, очилата и ръкавиците. Нещо повече, бе прежалил също и якето, и обувките си.
Якето, разбира се, вече фигурираше в полицейските протоколи. Освен това върху него бяха полепнали фини частици барутен прах, а обувките му бяха оставили следи в ресторанта. Затова без всякакво колебание ги бе изхвърлил през нощта до кофите за боклук. Сигурно доброволните му пожертвования бяха вече грижливо прибрани от някой клошар. Още предния ден бе купил ново яке и обувки, веднага щом се бе договорил със собственичката на апартамента за цената на квартирата и бе взел ключовете от нея.
Ченгетата нямаше да го намерят. Не търсеха там, където трябва. Не би било сложно да научат кой е Никита Брат — свидетел на убийството на мутра с прякор Посечения. Посечения беше убит от неизвестен килър. Никита нямаше нищо общо с този случай.
Стрелбата в „Рубинена звезда“ Също трябваше да е дело на този убиец или на неговия поръчител. Така че Никита нямаше нищо общо и с това убийство.
От предаването стана ясно, че ченгетата все още не знаят за трите трупа в тоалетната.
Имаше и още един важен извод — босът на групировката с прякор Валята се бе покрил някъде. Знае негодникът, че не му е чиста работата. Остави ченгетата да си блъскат главата с този заплетен случай, а самият той си е плюл на петите, за да не им падне в ръчичките, че както са се разлютили…
Ако информацията, която получи от шофьора, бе вярна, групировката трябваше да наброява около двадесет мутри. Десетима от тях вече бяха извън играта. Никита се постара да ликвидира още двама и да припише смъртта им на неизвестния убиец, онзи, безспорния виртуоз в стрелбата с пистолет. Всичко на всичко да са останали най-много десет човека.
Валята бе постъпил правилно, като се бе покрил, но едновременно с това бе направил и голяма грешка — сега ченгетата щяха да му стоварят цялата вина и разследването на серията убийства щеше да се концентрира изцяло върху групировката му.
Валята щеше да се крие, да бяга от ченгетата и без съмнение, нямаше и да се сети даже за някакъв си там Никита със странната фамилия Брат. С една дума, той нямаше от какво да се страхува. Но въпреки всичко ще трябва поне две седмици да не излиза от квартирата, докато не се уталожат нещата. Онзи, който сам се пази, и бог го пази.