— Край, шефе, спипахме го Ковача.
Хубава новина, наистина.
— Жив ли?
— Да.
— Къде е?
— На сигурно място.
— И по-точно?
— На Кочумското сметище. Там има пазачи, оставили са го при тях.
— Защо е там? Трябва да го доведете тук.
— Нали наехме спецове да го заловят. Не можеш да ги минеш лесно. Първо искат парите, Ковача ще ни предадат после. С една дума, искат да ги занесем на сметището.
— Ами занеси им ги, какво чакаш.
— Исках да се посъветвам първо с теб.
— А, ами да. Добре, отивай да доведеш Ковача. Вземи и пари. Разбери се с Тухлата да подбере най-добрите бойци. Около десетина, мисля, ще ти стигнат.
— Там… такова… машините на сметището работят. Ако го пречукаме, може направо да го метнем в боклука. Никога няма да го намерят. Освен това… — Погледът на Максим блесна от задоволство. — … спецовете казаха, че са пречукали и четиринадесет мутри на Ковача. Всичко са записали на касета като доказателство.
— Това е добре. Лошото е друго, че четиринадесет бойци по десет бона прави цели сто и четиридесет хиляди долара.
— И за Ковача седемдесет.
— Общо стават над двеста хиляди. Много са.
— За сметка на това с Ковача е свършено и шайката му вече я няма. Цялата му територия е в наши ръце.
— И въпреки това са много. Добре де, важното е ние да сме живи и здрави. А пари се изкарват.
Тъкмо каза това, и джиесемът на Максим звънна.
Той прилепи ухо към слушалката.
— Да… Как можахте!… Добре… Да, разбрахме се… Чао…
Той затвори телефона и погледна Ловеца.
— Станало ли е нещо?
— Спецовете се обадиха. Казаха, че Ковача избягал…
— Абе какви спецове са това, след като са позволили да им се измъкне! — злобно изсъска Ловеца.
— Ама случайно е станало. Казаха, че ще го хванат. И помолиха да им дадем парите за Ковача заедно с тези за четиринадесетте мутри.
Тази система на разплащане за килърските услуги напълно устройваше Ловеца. Макар че щеше да е много по-добре, ако можеха изобщо да не платят.
Ина го гледаше така, сякаш вижда привидение. От учудване очите й щяха да изскочат от орбитите. Вече не се надяваше да го види жив.
— Игнат! — викна радостно и се хвърли на врата му.
Не беше сама в апартамента. С нея бяха Дървеницата, Далаверата, Самура и Кавказеца — все момчета от неговата групировка. Те, разбира се, се зарадваха на Ковача, но лицата им кой знае защо останаха посърнали.
— Няма ги вече другите — сякаш го обля с леден душ Дървеницата. — Само ние останахме от цялата банда.
— Тебе… такова… някакви идиоти те отмъкнаха — започна да му обяснява Далаверата. — Ние се шашнахме, естествено. Нямахме идея къде да те търсим… А после Милка, приятелката й — той кимна към Ина, — ни подметна, че уж чула разговора на онези изроди. Говорели си, че искат да те закарат в някаква ферма. С една дума, пусна ни мухата и ние веднага й се вързахме. И се юрнахме с цялата банда към фермата. А там ни чакаше засада. Взривиха две коли с мини, а след това започнаха да ни обстрелват със снайпери, после с картечница, пратиха и една граната по нас. С една дума, направиха ни на решето. Всички момчета загинаха, само ние успяхме да офейкаме…
— Мислиш, че Милка нарочно ви е метнала, така ли? — попита Ковача след дълга пауза.
Все още не можеше да повярва, че освен тези четиримата, всички останали от групировката са мъртви.
— Сто процента. Затова сме тук. Чудим се дали да не я стиснем за гушата тая Милка.
— Ще я стиснем — реши твърдо Ковача.
Милка, разбира се, беше готино гадже и не се чукаше зле, но беше кучка. Явно нарочно се беше лепнала за него, за да го предаде след това. И го предаде, гадината. А после е преметнала момчетата. Уж на някаква ферма го държали. И всички се юрнали натам. Но се натъкнали на засада. Почти всички момчета бяха загинали. За всичко беше виновна тази кучка…
— Ще я стиснем за гушата! — още веднъж каза Ковача. — Само че не сега. Малко по-късно. Сега трябва да решим какво да правим занапред.
Преследването на Милка щеше да отнеме време и сили, а Ковача точно в момента не разполагаше нито с едното, нито с другото. Разполагаше само с четиримата бойци — бяха си шепа хора. Но за сметка на това имаше скрито оръжие. И още една банда — тя му беше нещо като трудов резерв. Само да се обади на юнаците, и на негова страна щяха да застанат около десетина млади, все още зелени, но достатъчно силни и добри бойци.