От колата изскочиха двама с бръснати вратове. И двамата не му обърнаха никакво внимание. Интересуваше ги жената. Хванаха я под мишниците и я помъкнаха към колата си.
Но направиха голяма грешка, като не взеха под внимание присъствието на Никита. А всеки плаща за грешките си.
— Май сте страшно нахални! — надменно подметна той.
Когато бабаитите, помъкнали съседката му, се изравниха с него, той рязко удари единия с кокалчетата на пръстите си по слепоочието. Не много силно, но достатъчно, за да загуби съзнание и да увисне на рамото на момичето.
— Ей, к’во пра’иш, бе! — стъписано го погледна другият.
Той отблъсна рязко жертвата настрани и пъхна ръка под якето си. Никита обаче нямаше намерение да го чака да извади оръжие.
Направи рязко крачка към него, зае бойна стойка и го млатна с всичка сила. Главата на здравеняка потрепери от удара, чу се как някаква кост изпука и той се строполи като чувал на земята.
Никита набързо претърси и двамата и във всеки от тях намери пистолет под якето. Бяха обикновени ТТ-та. Извади пълнителите им и ги прибра в джоба си. Пистолетите не му трябваха. Можеха да се окажат „изцапани“. Освен това нямаше проблеми с оръжието. Арсеналът от гаража беше върнат в тайника почти непокътнат.
А оръжие сега щеше да му трябва. Разбра го веднага щом вдигна ръка срещу първия бабаит.
Те бяха мутри, бандюги. Ако бяха загубили първия рунд, задължително щяха да потърсят реванш във втория. Да вземе да ги гръмне и двамата? Но нещо не му се щеше да ги убива. А и на тяхно място ще се появят други. Всички не можеш да убиеш. Макар че кой знае…
Съседката го гледаше с празни очи. Сякаш изобщо не осъзнаваше какво щеше да й се случи преди малко.
— Да тръгваме!
Никита я хвана за ръката и я помъкна към колата си. Качи я на задната седалка, седна зад волана и потегли към блока, който и без това беше на две крачки.
— А моята кола? — нацупено попита тя.
— После ще си я вземеш.
— Ами ако ме убият?
— Тогава няма да си я вземеш. Какво, могат да те убият ли?
— Могат — кимна му тя.
— Мъжът ти вкъщи ли е?
— На работа…
— Някой друг има ли у вас?
— Не, никого…
— Прислужница имаш ли?
— Да. Чистачка.
— Тя няма много да ти помогне. С една дума, вземам те при себе си. Между другото, как се казваш?
— Мила.
— Аз съм Никита.
Колата влезе в двора на блока и спря пред входа. Той слезе и й помогна да се измъкне от седалката. Качиха се с асансьора на неговия етаж и влязоха в апартамента му.
Никита заключи всички резета и ключалки на вратата, а Мила влезе в хола, настани се удобно на новия му диван и се отпусна. Върху лицето й се изписа блажена усмивка — беше изпаднала в делириум.
Нека се радва. Но първо трябваше да му отговори на няколко въпроса.
— Е, казвай сега как се забърка в тази история!
Той също се беше настанил удобно, но не на дивана, а в креслото. Сложи пистолета на малката масичка до себе си и го скри с един вестник. Кой знае, мутрите току-виж пробият вратата с оксижен и нахълтат в апартамента.
— Хванах се… — каза Мила — … като последната глупачка се хванах…
Наркотикът сякаш престана да й действа. Изведнъж посърна и се сви на топка. В очите й се появи страх.
— По-конкретно.
— Срещнах се с една приятелка от училище. Тя ме почерпи с „Жар-птица“. Това е една гадост, от която жените се нахвърлят върху мъжете като разгонени кучки.
Никита се подсмихна. Сети се как му бе направила стриптийз в апартамента. Същинска разгонена кучка.
— После пък ме зариби с хероин.
— Наркоманка ли си?
— Глупости, какви ги говориш…
Отричането беше знак, че вече е наркозависима. Мутрите обаче не я преследваха, защото е минала на хероин.
— А защо тези смотаняци искаха да те отвлекат?
— Не са смотаняци. Те са мутри…
Добре че му каза. Иначе той нямаше да се сети с кого си има работа, нали! Ха-ха…
— И какво искаха от теб?
— Дълго е за разказване.
— Ами аз за никъде не бързам.
— Общо взето, има една мутра тука. Моята приятелка му е сестра. Игнат се казва. Прякорът му е Ковача. Някакви мафиоти го преследват. И при Ина идваха. А аз точно тогава бях при нея. Опитваха се да изкопчат някаква информация от нас. Но аз даже нямах представа къде е Игнат. После се появи някакво момиче, което знаеше всичко, и те я отведоха със себе си. А в мое присъствие двама от тях казаха къде ще държат Игнат, като го намерят. Разказах това на приятелчетата му. Те се юрнаха да го спасяват и ги направили на решето всички.