Никита излезе от апартамента със сънена физиономия и кофата за боклук в ръка. Беше по потник и шорти. На пръв поглед нищо подозрително. Но типовете се усъмниха. Единият се вгледа много внимателно в лицето му.
Никита веднага му помогна да откъсне поглед от него. Юмрукът му се изнесе светкавично напред и се вряза директно в носа му. Онзи склопи очи и полетя назад. Дрънна тила си в стената и бавно се свлече надолу.
В това време Никита вече беше извадил пистолета от кофата и го мушна под носа на другия бабанка.
— Здравей, драги!
— Аа… — шашардисано започна да заеква онзи.
— На ти сега едно „а“!
Никита мушна ръка под якето му. В кобура под мишницата му намери ТТ без заглушител. Би било глупаво да не го вземе за себе си.
— Моля, заповядайте! — каза Никита, посочвайки отворената врата на апартамента си.
Онзи направи крачка напред, за да влезе.
— Къде тръгна? А приятелчето си защо го забрави?
Приятелчето му тъкмо бе започнало да идва на себе си.
Бабаитът го хвана под мишниците и го замъкна в апартамента. И моментално рухна върху него — Никита го удари по врата с ръкохватката на пистолета. Добре нареди и първия. Нека покротуват малко в безсъзнание, докато ги завърже.
Впрочем, не се забави много със завързването. Имаше въжета подръка, възлите ги правеше бързо и здраво. Скоч също му се намери.
И двамата бяха с пистолети ТТ без заглушители, а това не бе в стила на наемните убийци. Но какво са правели тогава пред апартамента на Мила?
Никита свести единия, другият се ококори сам.
— Кои сте? — попита ги.
— Ами ние просто… — започна да увърта единият.
— Да бе, просто сте минавали оттук. И изведнъж кого да видите насреща си — мен. Нали така?
— Е, не е точно така…
— Вижте какво, разправяйте ги тия на баба си. Казвайте защо ви изпрати тук Ковача!
— Кой е тоя Ковача? — ококори се недоумяващо другият бабаит.
— Искаш ли да разбереш какво ще ти се случи след малко?
— Какво?
— Ще те убия — съвсем равнодушно каза Никита, сякаш говореше за нещо делнично. — Гласът му звучеше много спокойно, плашещо спокойно. — И теб ще убия… — каза със смразяващ тон и на другия.
Двамата оклюмаха. Цялата им самоувереност се изпари мигновено.
— Сега ще направим една игра. Който ми каже по-интересна информация, ще го оставя жив. Който не ми хареса, ще се наложи да го убия. Е, какво, започваме ли?
Мутрите се изплашиха още повече. Но освен страх, в очите им имаше и желание за съдействие.
— Ковача защо ви изпрати тук? — обърна се към единия.
— Ами да видим в какъв апартамент живее една мадама тука — изплю камъчето другият. — Един вид, да проверим каква е вратата, системата за защита.
— Мила се казва — прекъсна го първият.
— Е, какво, проверихте ли?
— Аха, добре си живурка тя. Вратата е бетон. На куково лято ще я спипаш мадамата.
— А, трябва да я спипате, така ли?
— Ами Кавказеца каза, че трябва.
— А кой е Кавказеца?
— Ами той ни е бригадир. Под шапката на Ковача.
— Ние сме отскоро при Ковача — добави другият. — Взе ни в групировката, когато направиха на решето всичките му момчета.
— Зелени сте значи още — подсмихна се Никита. — Сега и вас ще ви направят на решето.
— Кой?
— Ами аз.
— Ей, чакай малко, нали каза, че… — започна единият.
— Играта продължава — прекъсна го Никита. — Кой ви чака долу?
— Ами само двамата сме.
— Как мога да намеря Ковача?
— Никой не знае. Крие се.
— Аз знам! — изтърси изведнъж другият.
Явно много му се живееше на човека.
— Защо говориш глупости бе, Кузя — учудено се ококори насреща му първият. — Че това никой не го знае!
— Аз пък го знам. Случайно го разбрах.
— Браво на теб, Кузя! — похвали го Никита. — Печелиш бонус.
— Как така?
— Ами представи си, че ти носят две кутийки. Едната е празна, а в другата има патрон. Коя ще избереш? Отговаряй, бързо!
— С патрона!
— Много добре! Значи ще се наложи да те убия.
— Ей, ама ти какво?!
— Нали сам си избра патрона. Добре де, не се шашкай. Патронът е халосен. А на теб, драги — Никита погледна към мутрата, чието име не знаеше, — ти отиде главата. Загуби играта.