Не можа обаче да се порадва дълго на щастието си. В един на обяд научи случайно, че в района на Кочумското сметище са открити седем трупа, сред които не е нито Ковача, нито Ловеца.
Първото, което направи, беше да вдигне на крак момчетата си. Вече знаеше как да действа…
Вениамин Алексеевич Кочергин се чувстваше ужасно, идеше му да вие от мъка. Оказа се, че жена му му изневерява. Мила му изневерява… Но това беше пълен абсурд…
Той беше забелязал, че се държи някак странно още когато се върна от една командировка в чужбина. Занимаваше се с износ на цветни метали, а понякога сключването на сделки с бизнес партньорите изискваше личното му присъствие. И ето че за пореден път му се наложи да замине за една седмица в Австрия. А там хубави момичета колкото щеш. Не, не, той не изневеряваше на жена си. Той просто отпускаше напрежението в слабините си. Сексът с чужди жени за него бе чисто механично действие, нищо повече.
Но с Мила нещата стояха по съвсем друг начин. Обичаше я просто като човек и някак рядко се сещаше да прави секс с нея. Когато това се случи за първи път, той лежеше на дивана и си пийваше сладко биричка. Изведнъж тя му се нахвърли като освирепяла.
Това започна да се повтаря непрекъснато. И с всеки изминал ден сексът ставаше все по-разюздан и по-разюздан. Вече започна да асоциира жена си с развратна курва. Това го наведе на мисълта да наеме човек, който да я следи.
Двама детективи от едно частно детективско бюро се справиха чудесно с тази задача. Научиха, че Мила е била при един техен съсед вчера. Днес по същото време пак е отишла при него. Не беше трудно да се сети човек какво могат да правят мъж и жена, когато са насаме.
Вениамин не беше на себе си от ярост, беше готов начаса да убие и жена си, и любовника й. Той веднага тръгна към вкъщи, взе със себе си и Костя, личния си телохранител. Служеше му предано и вярно и винаги носеше пистолет под сакото си. Без да се замисли, щеше да го пусне в ход веднага щом му даде знак.
Мила остана при Никита около два или три часа. Интересуваше се основно от това, как мисли да я охранява.
— Всичко е уредено — каза й той. — Ковача няма да те закача повече…
Без да се впуска в излишни подробности, той й разказа за срещата си с него. Мила кимаше мълчаливо насреща. Но като че ли само го слушаше, без да разбира и думичка от казаното. И нищо чудно, беше друсана. Добре поне, че наркотикът, който бе взела, не й действаше възбуждащо, иначе щеше да се чуди как да отбива сексуалните й атаки.
Най-после жената реши да си тръгне. Отвори й вратата, но тя не можа да излезе. Сякаш тайфун влетя в коридора, помете я по пътя си и я повали на земята.
Върху Никита се нахвърли друг як мъжага и го удари с нещо тежко по главата. Изведнъж светлината угасна пред очите му.
Дойде на себе си в стаята си, беше в ъгъла до масичката на телевизора. Ръцете и краката му бяха завързани, главата му се пръскаше от болка. На дивана пред него седеше един много познат тип. Мъжът на Мила.
А самата Мила я нямаше.
Онзи позеленя от злоба, когато забеляза, че Никита идва на себе си.
— Ах ти, гадина мръсна! — развика се той. Но не се надигна от дивана, не се приближи, нито пък го изрита злобно в лицето или в корема. — Ти за балък ли ме мислиш бе, копеле гадно! — продължи да крещи съседът. — Рога ще ми слагаш, жена ми ще чукаш, а!
Крещеше като обезумял и от време на време потропваше нервно с крак. Не даде на Никита да каже нито думичка в своя зашита.
До него, с гръб към вратата на хола, стоеше някакъв тип в скъп костюм и държеше жертвата на мушка. Семейната драма, която се разиграваше в момента, изобщо не го интересуваше. Но беше готов да натисне спусъка веднага щом му наредят.
— Сам си го изпроси! — заключи мъжът на Мила след истеричната тирада и погледна горилата си.
— Простреляй го в топките! — нареди му.
Дулото на пистолета започна да слиза бавно надолу.
Никита беше в пълен шок. Щяха да го прострелят за тоя дето духа, ще го кастрират като някакъв уличен помияр…
Телохранителят вече беше готов да натисне спусъка. В този момент Никита забеляза някаква сянка зад гърба му. Някой го удари отзад. Той изпусна пистолета и губейки съзнание, започна да се свлича на пода.
В стаята се появиха някакви мъже. Бяха трима. Никита ги позна — бяха същите онези, които отвлякоха Ковача и го предадоха на Ловеца.
— Между другото, не е хубаво да си оставяте вратата отворена — равнодушно каза главният сред тях.