И тримата изглеждаха доста внушително и представително, облечени със скъпи двуредни костюми и тъмни слънчеви очила. А пистолетите в ръце им придаваха още по-голяма тежест — същински агенти на ЦРУ.
Сега пък се паникьоса мъжът на Мила.
— Този е чукал жена ми. — Той посочи Никита, сякаш оправдавайки се.
— А това са си ваши проблеми — отвърнаха му сухо.
— Не съм чукал жена ти — твърдо заяви Никита. — С нея имаме делови отношения.
Онези тримата стояха мълчаливо и не му пречеха да обяснява. Дори напротив, с многозначителното си мълчание сякаш го подканваха към откровеност.
— Жена ти се е забъркала в голяма каша. Заради наркотици. Поне знаеш ли, че се дрогира?
Мъжът на Мила кимна утвърдително. Да, май беше в течение на проблемите й с наркотиците.
— Забъркала се е наистина в много неприятна история. — Така беше. И виновниците за тази история в момента му бяха на гости. Той реши да му го каже: — Твоята Мила я търсят мутрите. За да я накажат. Подвели са я. Ето тези. — Никита кимна към мъжете в стаята.
Беше му абсолютно безразлично как ще приемат думите му.
Поне главният не се разсърди.
— Мила ли? — сякаш се сепна той. — Дето има приятелка Ина.
— Точно така.
— Да, така беше. Подведохме я. Но не нарочно. Мутрите наистина може да я търсят…
— Аз я охранявам — заяви Никита.
— Да, в течение сме — кимна главният и погледна оскърбения съпруг.
— Свободен си. Хайде отивай да поговориш с жена си. Хората ми ще дойдат с теб. За да не направиш някоя беля.
Помощниците му отведоха господина в дома му и измъкнаха като чувал от хола телохранителя, който не бързаше много да идва в съзнание.
Никита и главният останаха насаме.
— Казвам се Иля. — Онзи седна на дивана.
— Мен какво ме интересува как се казваш — равнодушно сви рамене Никита.
— На мен пък ми е интересно да науча ти как се казваш. Нито Кузя знае, нито Ковача. Но всички са във възторг от теб. Казват, че стреляш като бог. Гръмнал си седем души от воле.
Никита изтръпна и учудено погледна мъжа, който се бе представил като Иля.
— Като гледам, нещо си много учуден — подсмихна се спецът. — Не си предполагал, че Кузя и приятелчето му могат да се върнат при Ковача. Но те се върнаха. Не знам какво са си приказвали с него. Може да са кроили планове как да те ликвидират и да хванат Ловеца. Нямам идея, но ние им попречихме.
— Да не би пак да си спипал Ковача?
— Да не мислиш, че е много сложно? Ковача е пълен дебил. Грам мозък няма в главата си. С една дума, веднага щом разбрахме за труповете на сметището, тръгнахме към него. След няколко часа го заловихме заедно с другите две гълъбчета — Кузя и Славян. Тях, разбира се, ги познаваш.
— Познавам ги, и какво от това.
— И те те познават. Разказаха ни как набързо си видял сметката на мутрите на Ловеца.
— Между другото, къде го закара?
— Кого?
— Ловеца.
— За какво ти е?
— А на теб за какво ти е?
— Имам си сметки за разчистване с него.
— Странен човек си ти. И с Ковача имаш сметки за разчистване, и с Ловеца.
— Ами така се получи.
— Но при мен се получава така, че сега ми трябва Ловеца. Сигурно се досещаш кои сме.
— Не, не се досещам. Знам само, че не си поплювате много.
— Професионалисти сме. Занимаваме се основно с разчистване на мафиотските групировки.
— Ликвидирате ги за пари.
— Точно така, за пари. За много пари. Поддържаме връзки с някои много сериозни хора, които ни уреждат поръчките. Имаме безупречна репутация. А пък ти, така да се каже, малко я поочерни.
— Заради Ловеца ли?
— Точно така. Заради това гълъбче. Той ни даде поръчка, плати си за нея и ние си тръгнахме. А след това си се появил ти и си видял сметката на всичките му телохранители. А самия него си го отвлякъл. Помисли си какво ще си кажат авторитетите, за които току-що ти споменах.
— Дреме ми на шапката какво ще кажат.
— На теб може и да не ти дреме, но на мен за съжаление ми дреме. Длъжен съм да върна Ловеца там, където му е мястото. Ще го закарам у тях. А пък после ти си му мисли как да се добереш до него. Ако щеш, къщата му взриви, ако щеш, с автомат го гръмни. Само недей да му мяташ атомна бомба, че целият град ще иде.
— Жал ти е за града, така ли? — подсмихна се Никита.
— Жал ми е. И за града, и за хората в него. Честните хора не ги закачам. Ликвидирам само изродите. Ето ти например се смяташ за герой, защото си направил на решето хората на Ловеца. И знаеш много добре, че те не заслужават да живеят, защото са нищожества.