— А не, извинявай, но с теб повече не искам да си имам вземане-даване.
— Защо?
— Прекалено далеч отидоха нещата. Опасно е.
Ловеца така и не разбра защо е толкова опасно. В момента не беше в състояние да мисли рационално. Едно обаче му стана ясно — този тук повече нямаше да бъде негов съюзник.
Остана много доволен, когато го закараха вкъщи цял и невредим. Ловеца му даде двадесет и пет хиляди долара — това беше цената за момчето, което толкова много искаше да отмъсти за гаджето си.
И през ум не му минаваше, че спецът може да го е излъгал.
Ковача лежеше на пода в апартамента си заедно с две от новите момчета — Кузя и Славян. Той лично ги беше избрал за групировката си. Искаше му се да си поговори с тях, да разбере как са открили тайната му квартира. Но устата му беше залепена със скоч, краката и ръцете му бяха завързани с въжета. Много здраво го бяха завързали гадовете.
Уж никой не знаеше за този апартамент. Но онези нахълтаха през нощта, завързаха го, напъхаха го в една кола и го закараха на сметището. След това пристигна Ловеца, а малко по-късно се появи и момчето, което сякаш на игра повали цялата му охрана и го отвлече. Добре поне, че пусна него.
И той се бе върнал в уж тайния си апартамент. Трябваше спешно да се обади на няколко човека, да си вземе багажа и да изчезва. Но докато се натутка, довтасаха Кузя и Слава. Разказаха му за момчето, което ги бе спасило. Така и така, казват, хвана ни той. Един вид, още от самото начало е знаел кои са и защо са в блока му. Демек, знаел всичко и за Ковача. Даже къде се крие.
Той остана с впечатлението, че момчетата се оправдават за нещо. Тъкмо искаше да ги разобличи — веднага бе разбрал, че те са го предали, — но стана засечка. Онези тримата отново нахълтаха в апартамента. Изцедиха от Кузя всичко, което знае за онова, печеното момче, и изчезнаха. Като преди това ги завързаха — него, Кузя и Славян. Нямаше кой да им помогне. Никой не идваше, никой не бързаше да ги освободи.
А времето си минаваше. Ръцете и краката на Ковача започнаха да отичат, кръвообращението им се наруши. Работата можеше да стигне и до гангрена. А освен това беше страшно гладен и жаден. Поне малко водичка да можеше да си пийне. Само че водичката криеше и някои рискове — и без това вече му се пръскаше пикочният мехур.
Навън вече беше тъмно, когато някой влезе в апартамента. Дано да е от неговите момчета. Кузя и Слава знаеха къде се намира тайното му убежище. Може пък още някой от групировката да е в час с нещата.
Но не, не можеше да е приятел. Някой друг беше, някой от враговете му. Включиха лампата, в стаята стана светло. Ковача видя неочаквания гостенин. Да му се не види, онова момче. С черни дънки, черна риза, черно яке. И очите му черни.
Без да обръща никакво внимание на Ковача, той влезе в стаята, седна в креслото и сложи един голям черен пистолет на ниската масичка за вестници. След това извади кутия „Марлборо“, издърпа цигара, пъхна я в устата си, поднесе запалката и я запали. Дръпна дълбоко. Чак след това, сякаш съвсем случайно, забеляза Ковача.
— Пак ли са те сгащили? — попита някак небрежно.
Ковача започна да мучи — демек, свали ми скоча от устата.
— Да, сгащили са те. Нещо не ти върви.
Момчето сякаш не забелязваше напъните му и продължи да се подиграва.
— А тези защо лежат до тебе? — кимна към Кузя и Славян. — Какво, да не би да им харесва? Ами нека си лежат тогава.
Пак си дръпна дълбоко и пусна струйка дим към тавана.
— А ти знаеш ли, че на ей този тук — посочи той Кузя — леля му ти е комшийка и живее в блока. Видял те случайно и чисто приятелски реши да ми сподели къде се намираш. А иначе не е лошо момче. Много е точен. Помогна ми да те освободим. И изобщо… Недей да го закачаш, става ли? Остави го да си живее живота човека. Обещаваш ли?
Ковача закима утвърдително.
— Сигурен ли си?
Той закима толкова бързо, че чак щеше му се завие свят.
— Ами да ги пуснем да си ходят тогава, нали така? И двамата да си вървят. Те и двамата са точни типове.
Момчето се приближи първо до Кузя. Извади нож и преряза въжетата. След това освободи Славян.
— Хайде, изчезвайте оттука — без капка злоба ги прогони той.
Когато чу, че входната врата се затръшна след тях, каза на Ковача:
— И ти като че ли не си лошо момче.
И излезе от стаята. А на Ковача му се стори, че си тръгва, и се изплаши.
Но момчето се върна. Донесе бутилка водка, минерална вода, пръчка суров опушен салам и буркан кисели краставички. Изглежда, бе ходил до кухнята и бе опустошил хладилника му. Сложи мезетата и пиенето на масата и пак повтори: