— Не си лошо момче. Искам да ударим по една водка с теб.
Отиде до Ковача, наведе се над него и преряза въжетата на ръцете и краката му.
— Мини през тоалетната, ако искаш. Ще те изчакам.
Ковача можеше да му вкара едно кроше, без да му мисли много, но естественото поведение на момчето му вдъхваше доверие. И кой знае защо, даже не му се сърдеше.
Освен това си беше опасничко да си имаш вземане-даване с него — стреляше като бог.
Сваляйки скоча от устата си в движение, Ковача хукна към тоалетната. Облекчи се — беше по-хубаво и от секс. Излезе от тоалетната и надникна в кухнята. Нямаше никого. Отиде до тайника си, извади бързо пистолета си — старото вярно ТТ — и се върна с него в хола.
Не му се искаше да си цапа ръцете с това момче, но щеше да се наложи. Законът на джунглата беше такъв — ако не убиеш, ще те убият.
Но когато влезе в хола, момчето не беше там. Изведнъж усети някакво движение зад гърба си и нещо твърдо се вряза между лопатките му.
— Ку-ку, аз съм! — чу познат глас. — Ти какво, да не смяташ да режеш салама с пистолет?
— Писна ми вече от тебе! — тежко въздъхна Ковача.
— Дай пушкалото насам.
Момчето му взе пистолета и го сложи да седне зад масата. После сам седна до него. Намигна му добронамерено, почти приятелски.
— Сипи по едно.
Ковача напълни чашите.
— За мира в целия свят!
Момчето небрежно се чукна с него и обърна на екс чашата.
— Между другото, казвам се Никита — подхвърли сякаш просто ей така. — Честно казано, и аз не съм лошо момче. Питай Краля за мен, ако искаш. Той ще ти каже, че Никита е точен човек.
— Кого да питам?
— Краля. Чувал ли си за него? Един от кръстниците на мафията.
Ковача знаеше много добре кой е Краля. Беше един от най-големите престъпници под закрила в столицата и много уважаван човек.
— Познаваш ли го?
— И той ме познава. Хайде да пием за него, за Краля.
Бива си го момчето! Със самия Краля се има. С една дума, не е някой сульо от улицата, а и стреля добре.
Никита се издигна още повече в очите на Ковача след втората чашка. А след третата той беше готов и живота си да даде за него.
— Честно казано, не обичам да убивам — каза Никита. — Но виж, Ловеца бих го очистил с чиста съвест. Но уви… — Разпери ръце безпомощно.
— Ама ти не го ли уби? — учудено попита Ковача.
Толкова се бе надявал…
— Не, стана гаф. Издънка. Спецовете го прибраха. Онези същите, които прибраха и теб.
— Ама че смотаняци.
— Не са смотаняци те. Нали ти казвам, спецове са. Все тая им е кого ще убият, стига да им платят. С една дума, дадоха ми телефона си.
— За какво?
— Искат да направите сделка.
— Каква сделка?
— Ти им цакаш, а те виждат сметката на цялата банда на Ловеца.
Предния ден му се бяха обадили от прокуратурата. Призоваха го да се яви при следователя, за да даде показания по едно заведено дело. В случай на неявяване го заплашиха, че ще му пратят вкъщи взвод омоновци. Не отговаряли за последствията.
Затова днес се стегна за път. Пак тръгнаха с три еднакви коли. В две от тях имаше по четирима бойци, а в колата на Ловеца пътуваха двама телохранители. Този път той седна в първата. Но за това не знаеше никой, освен тези, които го съпровождаха.
Колата на Ловеца потегли и спря пред портите, които автоматично се отвориха пред нея.
— О, ее! — викна изведнъж шофьорът.
Ловеца погледна напред и извика още по-силно от ужас.
Директно срещу тях по правия път се носеше тежкотоварен камаз, който вместо да намали скоростта, даваше колкото се може повече газ. Сблъсъкът беше неизбежен.
Зад волана на камиона нямаше никого — това беше последното, което Ловеца видя преди смъртта си. Зад волана може да е седял призракът на онзи същия тип, който искаше да му отмъсти за момичето си. И ето че му отмъсти. Това беше последното, което си помисли, разделяйки се с живота си.
Камазът смачка първия джип, помете по пътя си и втория, после гръмна оглушителен взрив. Но Ловеца вече беше мъртъв.
Ковача с треперещи ръце подаде куфарчето с парите на спеца. Онзи го взе, отвори го, хвърли едно око на пачките с долари и доволно му кимна.