Заради Марта.
Беше минала почти година, откакто бе изчезнала. Нямаше никакви новини за нея — нито лоши, нито добри. Като детектив, продължаваше да я търси. Но всичко беше напразно.
За да убие времето, се занимаваше с кикбокс. Този ден бе приключил с тренировката. Вече можеше да се прибира. Качи се в колата си и потегли. И апартаментът, в който живееше, и ладата, която караше, бяха на Марта. Никита с удоволствие би й ги върнал, само да се върне.
Вече беше в района си, когато вниманието му привлече ярка реклама — „Нощен клуб «Феерия». Ресторант. Качествена руска кухня. Дискотека. Оазис на страхотно настроение двадесет и четири часа“.
Само преди няколко месеца на това място имаше недостроено кино. Явно бяха достроили сградата и я бяха пригодили за нощен клуб.
Фасадата беше много красива, облицована с мрамор, с големи огледални прозорци, сияещи от чистота. Вратата на централния вход блестеше като злато, огряна от слънчевите лъчи. Пред нея стоеше пиколо. Вярно, не беше човек, а манекен. В парадната си униформа отдалеч изглеждаше доста внушително и в същото време забавно.
Някога Никита бе мечтал да притежава нещо от сорта на този клуб. Дори бе готов да се захване с това. Цялата работа обаче излиза доста скъпичко. А той нямаше чак толкова много пари. Някои са имали, успели са, направили са го. Изведнъж му се прииска да посети този „оазис на страхотно настроение“.
Защо пък не? И без това трябваше да хапне нещо. Какъв беше проблемът, тук имаше всичко — и ресторант дори. А колата? О, отсреща имаше съвсем приличен паркинг.
Никита паркира, слезе, заключи колата, включи алармата и с лека стъпка тръгна към парадния вход. Направи масльонка по носа на манекена и влезе.
Преддверието беше светло, просторно и много уютно — кожени дивани до стените, позлатени кристални полилеи, пъстър килим на пода. Още щом влезе, насреща му се притече младо момче с черни панталони и бяла риза с папийонка. Усмихва му се до ушите, но погледът му остана равнодушен.
„Здравейте“, „Заповядайте“, „Много се радваме на посещението ви“ — все дежурни и нищо незначещи фрази. После започна по същество.
— Извинете, но в момента можем да ви предложим само услугите на бара. Дискотеката е във вечерната програма.
Момчето го изгледа доста красноречиво. Никита разбра намека.
Беше с късо кожено яке, под което имаше най-обикновена тениска, сиви широки дънки и маратонки. Облеклото му беше спортно и очевидно не толкова представително. За дискотека може и да става, но за ресторант не беше много подходящо. В скъпите ресторанти ходят важни личности. Никита явно не беше причислен към тази категория.
Беше му все едно как изглежда. Имаше пари, а в този свят парите решаваха всички проблеми.
— На мен точно кръчма ми трябва — безгрижно потупа младока по рамото той. — Хайде, братле, ела да ми покажеш къде сервират тука миди с мармалад.
— Миди с мармалад ли? — ококори се учудено момчето.
— Да, с мармалад, от краставички. Е, стига де, не се стягай, просто се пошегувах. Но ако поискам… — Извади небрежно от якето си дебел портфейл, отвори го и му показа, че е пълен със стодоларови банкноти. — Ако поискам, ще ми сервирате и омари, а и скариди със заливка от отвратително кьопоолу.
— Да, да, разбира се… — закима момчето.
— Целият клуб е ваш?
— Целият, от край до край.
— Браво, поздравявам ви!
Никита им завидя, но не със злоба. Просто би се радвал, ако можеше да бъде на тяхно място.
— Отдавна ли сте го отворили?
— И седмица няма още. Тепърва започваме да набираме скорост.
— Като гледам, с широк размах сте действали.
— Меко казано. Да знаеш само колко пари и усилия сме вложили тук, братле!
— Ами предполагам. И как върви?
— Пу-пу, да чукна на дърво, засега добре — каза Антон и чукна няколко пъти по дървената маса.
— Пуснахме телевизионна реклама, привлякохме няколко известни артисти за клипа — сподели Елдар. — И нещата веднага тръгнаха. Вече имаме постоянни клиенти. Вярно, засега платежоспособните са малко.
— Смятайте, че сте спечелили още един платежоспособен клиент. — Никита се посочи с пръст и се засмя.
Антон и Елдар също се засмяха. Един вид, разбраха шегата му. Именно шегата. Че какъв платежоспособен клиент може да бъде той? Той е просто един бивш състудент и това е.