Выбрать главу

— Какви са тези важни клечки там? — Никита посочи компанията в сепарето.

— О! Тези са големи! — Елдар повдигна очи нагоре.

— Какви по-точно.

— Бандито-гангстерито.

— Убиванто-ограбванто — в същия дух го попита Никита.

— За убиването не знам, но не мисля. Голям човек е, веднага си личи.

— Той какво, да не ви пази гърба?

— Точно така, позна.

— Не е толкова трудно да се досети човек. Че вие му се кланяхте като на бог.

— Е, стига де, не му се кланяме — обидено заяви Антон. — Това е просто жест на уважение.

— Ясно, рекетът и уважението към мутрите е неотменна част от съвременната икономика — подсмихна се иронично Никита. — Но в университета не ни учат на това.

— Не ни учат — кимна Елдар. — Налага се да се учим от собствен опит.

— Изнудвал ви е, нали? Измъчвали са ви с нагрята ютия върху гърдите и поялник в задника.

— Глупости, няма такова нещо. При нас всичко е цивилизовано, културно. Ние сами го поканихме.

— Точно така, сами го поканихме — добави Антон. — Че иначе кой знае какви вандали щяха да ни се паднат, а после ходи си чукай главата.

— Големи умници се извъдихте, ей… А тези според вас не са вандали, така ли?

— Не, какво говориш! Те са много сериозни хора, не са някоя върлуваща шайка разбойници.

— Ще ме уморите от смях, момчета. Поне от кои са тези бандито-гангстерито?

— Как от кои?

— Ами в смисъл — от коя групировка са: солнцевската, измайловската, дългопрудненската, балашихинската, коя.

— Ами не са в никоя. Те са независими.

— Откъде са?

— Даже не знаем — присви рамене Антон. — Ей така, случайно се запознахме.

— Никой ли не ви ги препоръча?

— Че какво, да не би да има пазар за гангстерски услуги? — заядливо каза Елдар.

— Е, не е точно пазар. Но има някои авторитетни хора, които можеха да ви ориентират как стоят нещата. Даже към мен можехте да се обърнете. Щях да ви свържа с един много голям бос. И нямаше да имате никакви проблеми с охраната.

— Ама ти какво, да не би да си от онези, мутрите? — предположи Антон.

— По принцип не. Но познавам някои хора.

— Добре де, остави сега това. Тези ни устройват — каза Елдар, сякаш приключвайки темата. — Сериозни хора са, веднага си личи.

— Ето, виж сега какво ще стане! — Антон посочи входната врата.

В ресторанта влязоха трима бабаити с кожени якета. Антон стана от мястото си и с делова походка се насочи към тях.

— Имай предвид, че отворихме съвсем наскоро — обясни Елдар. — Такива сериозни момчета като тези започнаха да ни посещават всяка вечер. Нашите закрилници изобщо не се церемонят с тях, моментално ги разкарват. Ето, сега ще видиш.

Антон се приближи до „сериозните момчета“ и ги попита нещо. Онези му отговориха. Той им показа сепарето — един вид, ето ги компетентните хора по този въпрос, обръщайте се към тях.

Никита видя как мутрите влязоха в сепарето на важните клечки. Понечиха да седнат, но нещо ги спря. Босът насреща им мълчеше, но суровият му поглед сякаш ги сравни със земята. Очите му излъчваха неимоверна сила. Мутрите се почувстваха много неудобно.

Казаха нещо, но онези даже не им обърнаха внимание, и те си тръгнаха.

— Така е винаги — гордо заяви Елдар. — Стига Леонид Иванович да ги погледне, и вече им се разтреперват мартинките. Тръгват си с празни ръце. И няма никакви саморазправи след това. Всичко минава кротко и мирно, без да се пролива кръв. А ти казваш, че напразно сме го поканили.

— Не съм казал такова нещо — сви рамене Никита.

Леонид Иванович — колко тежко звучи само. Той очевидно беше борец тежка категория и дори да бе по-голям от Елдар, то беше най-много с няколко години. А той ще ми го нарича по име и фамилия, сякаш е някоя важна особа. Не, нещо не му харесваше на Никита този Льончик. Всъщност какво го засягаше?

Елдар сякаш прочете мислите му и каза, като че ли оправдавайки се:

— Освен това ще ни взема само петнадесет процента от оборота.

— Точно в това е проблемът, че са само петнадесет — неодобрително поклати глава Никита.

Сякаш някой свише му подсказваше, че приятелчетата му от университета са загазили много сериозно. Сега бяха в добро разположение на духа, но това беше така, защото още не знаеха къде зимуват раците. Но им предстоеше да разберат.

Падна им се някакъв много опърничав тип.