Льончик Цибин, по прякор Кубика, го спипа точно когато онзи слизаше от колата си. Имаше вид на голям тузар — със златен ланец на врата, окичен със скъпи пръстени по ръцете, най-малко за около хиляда долара. Портфейлът му — претъпкан с мангизи. Хлебарката забеляза това, когато онзи плащаше на касата.
И колата му беше гъзарска — „Ауди 80“, най-много на три години. За деветдесет и втора година тази кола си беше суперлукс.
Мъжът тъкмо седна в колата и Търговеца изскочи от тъмнината, нахвърли му се с цялата си тежест и го натика в купето. Онзи започна да се дърпа. В този момент се появи и Хлебарката. Отвори широко задната лява врата, мушна се вътре и също го нападна. Удари го веднъж с бокса по главата и онзи загуби съзнание. Но не за дълго. Докато претърсваха джобовете и колата му, онзи се свести. Вместо да си лежи кротко, започна да буйства. Изведнъж се дръпна назад, засили юмрук в главата на Търговеца и той директно загуби съзнание. Но мъжът не се спря дотук — тръгна да атакува и Хлебарката. Хлебарката обаче беше подготвен и така го фрасна с бокса по кухата лейка, че онзи опъна краката. В истинския смисъл на думата. Направо го прати в гроба.
Преджобиха мъртвеца, взеха всичко ценно от колата и драснаха. И то навреме. Към тях вече се набираха две мутри, но не успяха да ги стигнат — бяха много тежкотоварни и не можеха да тичат бързо.
Но дори и да ги бяха настигнали, щяха да им видят сметката. Кубика беше предвидил всичко. Той, Хлебарката и Търговеца бяха ударната сила, Нурик и Секса бяха на пост, а Пукотевицата, Валето и Дамаджаната им прикриваха гърба. Бяха добре въоръжени — с две ТТ-та и една гаубица, тоест късоцевна пушка. Но дори и без оръжие можеха да направят на кайма всеки — да не им се мяркаш много пред очите, че току-виж си изял боя. Хлебарката и Търговеца бяха много здрави момчета, Нурик и Секса не чак толкова, но пак се биеха добре.
Днес направиха голям удар. Задигнаха почти седемстотин долара, две хиляди и петстотин рубли, един скъп часовник и златен ланец. Плячката беше солидна и освен това не бяха оставили никакви следи. Обирът беше обмислен много добре. Сложиха си навреме маските, памучните ръкавици, никъде не се закачиха с дрехите си, нищо не изпадна от джобовете им. Само дето, без да искат, очистиха онзи. Но Хлебарката веднага хвърли бокса в канавката.
Разделиха си парите, часовника и ланеца и ги прибраха на сигурно място — имаха си специален тайник за целта, който вече беше препълнен с какви ли не дрънкулки от сорта. Все пак това не им беше първият обир, вече над десет години се занимаваха с това.
Уловът винаги бе добър. Вярно, трупът им бе първият, но какво да се прави, във всяка работа стават грешки.
Свиха една трева с момчетата, всеки си дръпна по малко и си тръгна към къщи.
Кубика беше чел някъде за престъпниците. Прибирал се един такъв като него след обир с убийство. И горкичкият, целият треперел от страх — шубе го било да не го хванат ченгетата. В статията ставаше дума и за морален аспект. Дори не бе разбрал какво означава „аспект“ — явно е някаква сложна дума или прякор… Абе пълни глупости.
А пък Кубика си се прибираше към вкъщи и не му пукаше за нищо. Не се страхуваше от ченгетата. Надушваше ги от километри. Ако бяха оставили следи, щеше нещо да го стяга под лъжичката. Но сега беше спокоен, значи всичко беше наред. Съвестта не го мъчеше. Какво пък е това съвест?
Стигна до техния блок към полунощ. Ето я вехтата сталинка с олющена мазилка, двор с беседки, оградени с асма, слабо светеща улична лампа. А ето го и ветеранът запорожец, който от сто години стои на трупчета там. Беше свикнал отдавна с тази жалка гледка, но не беше свикнал да вижда в двора западни коли. Пред техния вход беше спряло почти ново БМВ. Когато мина край него, вратата се отвори и от колата се изтърси Тонка. Дрехите й бяха изпомачкани, сякаш цял ден са я клатили на задната седалка.
Красиво момиче. Беше с къса поличка — крачетата й едни грациозни, дълги до сливиците. Потничето й педя — пъпчето й се вижда, а гърдите й подскачат ли, подскачат под него. Блондинка. Кубика беше луд по нея. Но тя не му пускаше. Един вид, грозен бил.
— Е, какво, коте, начука ли се? — усмихна й се озъбено той и я плесна по дупето.
— Изрод! — изпищя Тонка.
— Недей да пищиш много, да не те опъна още тука!
Вече си представяше как ще й вирне краката направо на пейката.
— Ей, пич, ти на какъв се правиш, бе? — обади се груб глас от колата.
— К’во каза? — Кубика със сила отблъсна момичето и се обърна към джипа.