От него слезе дебеловрат бабаит с напомпени мускули и габарити на щангист тежка категория. И Кубика обаче не беше някой слабак. Неслучайно още от малък по цял ден киснеше в мазето, вдигаше тежести и биеше по един чувал с пясък колкото сили има. А и по природа си беше набитичък. Сега беше на двадесет и две и имаше сили да пребори не един, а двама такива като този.
Тежкоатлетът стъпи само с единия крак на земята, с другия не успя. Кубика рязко скочи към отворената врата, притисна го към облегалката, хвана го за врата и започна да му вкарва с все сила крошета в мутрата.
Би го, докато онзи не се свлече в безсъзнание. Направо му размаза физиономията. Да се научи, изродът, на кого може да се отваря и на кого не.
Кубика изрита вече безжизненото тяло с крак и се обърна към Тонка. Тя го гледаше с ококорени от страх очи, сякаш виждаше чудовище.
— Е, какво, кучко, мислеше да насъскаш чукача си срещу мен, а?
Присви злобно очи, опитвайки се да изглежда страшен пред наплашеното момиче.
— Аз… Аз нищо не съм мислела да… — заекна тя.
— Тръгвай тогава! — кимна той към входа. — Ся ша ти го мушна между зъбите.
— Не искам! — изпищя Тонка и изведнъж хукна да бяга презглава.
Шмугна се във входа и не се видя. Но Кубика го домързя да тича след нея. Къде щеше да му избяга? Нали живееха в един блок. Пак щяха да се засекат някой път.
Обърна се отново към джипа. Готина кола, нямаше спор. Но я караше някакъв издокаран новобогаташ, а може да беше и някой от мутрите на Сивия.
Градът им не беше много голям, но не беше и много малък — все пак беше районен център. Сивия беше бос на местната групировка — около петнадесетина ояли се мизерници.
Засега и за двамата имаше място под слънцето — те ръсеха бизнесмените по един начин, Кубика и момчетата му — по друг. Ето днес например бяха избомбили точно такъв новобогаташ, ама му видяха и сметката, без да искат. Но пък се облажиха с парици.
Оня сигурно е бил под закрилата на Сивия. Но на Кубика изобщо не му дремеше. Да му пикае на сивия бизнес на Сивия, както и на това копеле тука.
Кубика погледна безжизнения тежкоатлет и се усмихна злорадо. Приближи се до него, разкопча си дюкяна, извади си го и пусна една вода. Ороси го, както се казва.
Оказа се, че жълтата течност имала животворна сила. Тежкоатлетът изведнъж се размърда, започна да разтърква мокрите си очи. Но веднага получи шут в главата с носа на обувката и отново притихна.
Е, стига толкова, довърши го. Вече можеше да се прибира. Нямаше да е лошо да му пребърка джобовете и да претърси колата. Но това щеше да е прекалено явен обир и веднага щяха да го свържат с него. А при тези обстоятелства нямаше да е никак сложно да го открият.
Спа до обяд.
Закъде да бърза. Нямаше работа, нито си търсеше. Само глупаците блъскат и се бъхтят за стаж и пенсия. А той не беше толкова глупав. Можеше и да е пълен идиот, но пипето му сечеше. Затова си живееше безгрижно. Пийваше водчица с момчетата, с тревица си угаждаше на душицата, правеше си кефа с разни курви — е, докато имаше пари. Като свършат, просто отиваше и си вземаше. Като вчера например — отидоха и си взеха колкото им трябваше.
Вчера взеха парите, днес щяха да ги изхарчат — за пиячка, за кльопачка, за някоя касета с порно и за жени. До насита щяха да се повеселят с момчетата.
Кубика даже не закуси. Облече се и излезе.
Мазето, в което се събираха, беше само на две пресечки от тях. Но така и не успя да преодолее разстоянието до там. Изневиделица пред него изскочиха три мутри с дънкови елечета на голо и започнаха да го налагат. Докато Кубика разбере какво става, го повалиха с удар на колене. И тутакси му вкараха един шут в тила. Той инстинктивно прикри лицето си с ръце и падна по корем. Ударите се сипеха от всички страни — налагаха го по бъбреците, по гръбнака.
Обърнаха го на една страна и започнаха да го ритат в корема. След това го сграбчиха за косата, сложиха го на колене, махнаха дланите от лицето му и започнаха да му вкарват крошета, сякаш е боксова круша. След минута цялото му лице беше в кървави отоци и цицини.
Не можеше да се съпротивлява — нямаше сили. Не загуби съзнание — по принцип издържаше на бой. Но започна да му причернява пред очите. Тъкмо вече губеше съзнание, и изведнъж ситуацията рязко се промени. Отнякъде се появиха неговите момчета — Хлебарката, Пукотевицата, Валето и Дамаджаната. На тези бичмета им отиваше най-много да работят или като товарачи на някой док, или като бойци в някое кеч шоу.