Да, така си е, пушкалата им се брояха на пръсти.
— Като за начало ще започнем с това, което имаме.
Двете ТТ-та купиха миналата година на пазара от някакъв минаващ през града спекулант. Евтино ги взеха. От него си купиха и патрони, а късоцевката сами си я направиха. Нурик имаше вкъщи една ръждясала карабина, която и без това само събираше прах по ъглите. По-големият му брат я беше домъкнал отнякъде. Взеха я, почистиха я, смазаха я и й скъсиха цевта. Стана като нова — пуца, та пушек се вдига.
— Дамаджана, я вземи да отскочиш за колата…
Дамаджаната беше от заможно семейство, старците му имаха лада шестица. Винаги когато им трябваше, я вземаха. А сега беше точно такъв момент и им трябваше спешно.
— Съвсем се е развилняла тая сган! — възмутено каза Вампира, спирайки колата до един стар пететажен блок.
— Верно, абсолютни главорези, да му се не види! — съгласи се с него Даня.
Вчера някакви говеда очистили чичо Вася — много точен тип, не си знаеше парите и редовно си цакаше на Сивия. Снощи по тъмно отскочил до магазина човекът и на излизане се натъкнал на някакви изроди. Първо го обрали, а после му счупили черепа с бокс.
Пак вчера убили и Лоса. Лоса беше на почит при Сивия, беше от биячите. И не щеш ли, някакъв си мухльо го пребил до смърт заради някаква си пикла.
Видял му сметката, мръсникът, но не го ограбил. Сивия обаче мислеше, че и двете убийства са работа на един и същи човек. Естествено, не отиде при ченгетата, за да сподели предположенията си с тях. Но нареди да се готвят за чистка веднага. Щом това мръсно копеле и изродите му пребиха Клина, Тумбака и Толята, беше време да им видят сметката на тези говеда, съвсем бяха изнаглели значи.
В блока, накъдето се бяха запътили, имаше тайна квартира, където съхраняваха арсенала на групировката. Даня и Вампира трябваше да вземат оттам около десетина пищова и два автомата. Сивия смяташе, че това ще е достатъчно, за да заличат от лицето на земята тези главорези.
Качиха се на четвъртия етаж. Вампира отвори вратата, влезе в апартамента, след него се шмугна и Даня, но не успя да затвори — сякаш ураган го връхлетя, помете го навътре в коридора и го блъсна във Вампира.
Нападателите бяха трима. И тримата огромни като скали, яки като бикове. Даня не можа да се пребори с тях. Опита се да отблъсне единия, но веднага видя нечий мощен юмрук и светлината пред очите му угасна.
Можеха веднага да очистят тези двама кретени, но пистолетите им бяха без заглушители, а пукотевицата щеше да вдигне на крак всички съседи. Разбира се, щяха да успеят да си плюят на петите, но им беше интересно да разберат какво има в тайната квартира на групировката на Сивия.
Прокраднаха се тихо зад гърба им и веднага щом онези влязоха в апартамента, Хлебарката, Търговеца и Валето нахълтаха след тях.
Пометоха ги като танкове.
— Не, ама верно, не мутри, а някакви пълни смотаняци има тоя Сивия. — Търговеца се изплю с погнуса върху единия от повалените бабаити.
Кубика влезе последен и затвори вратата след себе си.
Апартаментът беше едностаен, без мебели. В хола с олющени тапети имаше само един диван с шкафче, а до тях беше сложен огромен старинен скрин.
— Виж, какво има в него — нареди Кубика на Хлебарката и се пльосна на дивана.
— Мамка му! — възхитено подвикна онзи, като го отвори.
— Какво! — скочи Кубика.
— Какво, какво! Сандъчета с „маслини“…
В сандъчетата имаше патрони за автомат и пистолет. Имаше и няколко с гранати.
— Никак не е зле, наистина! Но къде са самите пушкала?
Отвориха дивана и в търбуха му откриха цял арсенал — десет късоцевни автомата „Калашников“, а пистолетите — с лопата да ги ринеш: две дузини „Стечкин“, ТТ и „Макаров“.
— Е, не, братлета, това си е същинско съкровище, честно!
— Кубика едва се сдържаше да не изреве от радост колкото му глас държи.
Значи все пак не бяха проследили напразно тези изроди. Имало е защо да ги разкрасят така. Сега имаха достъп до арсенала на Сивия. Колко ли човека ще могат да се въоръжат?
Кубика започна трескаво да пресмята наум. Десет автомата, двадесет и пет пистолета, значи — почти четиридесет!
Кубика и четиридесет мутри — не звучеше никак зле, нали!
Абе защо досега изобщо си беше губил времето с глупости? Все с несериозни неща се бе занимавал — обираше разни случайни типове. Ами че той разполагаше със седем отлични момчета. Освен това Пачата и Капитана му бяха партия, а пък те си имаха собствени банди. Вярно, улични бандити, крадци на дребно, но ако се слееха с бандата на Кубика, щеше да се получи внушителна групировка. Почти двадесет биячи, всички въоръжени. Абе кой е Сивия, че ще се разпорежда в целия град! Време беше да си омита крушите оттука. Стига толкова, вече трета година се правеше на цар, ама всичко си имаше мярка в крайна сметка.