— Днес ще трябва да отскочим до една кръчма — заяви Кубика.
— Да, верно, трябва да го полеем! — ухили се с олигофренична усмивка Хлебарката.
— Тебе, верно, май са те ударили с нещо тежко по главата като малък — завъртя пръст до слепоочието си Кубика.
Но Хлебарката всъщност беше прав. Случаят наистина трябваше да се полее. Щяха да го полеят, в кръчма, но не с водка, а с кръвта на копелетата на Сивия.
Между другото, първо трябваше да изпробват пушкалата.
Кубика взе едно ТТ, свали предпазителя, сложи патрон в пълнителя и отиде в кухнята. Намери там празна пластмасова бутилка и пъхна дулото в нея. Взе втора бутилка и отиде при едната от мутрите на Сивия.
— Ей, к’во пра’иш, бе! — дръпна се назад онзи с обезумели от ужас очи.
И двамата се бяха свестили вече. Бяха ги зарязали в кухнята със завързани ръце и крака.
— Ами чудя се дали тази играчка може да стреля, или не
— ухили му се през зъби Кубика.
— Абе луд ли си?! Стреля, гаранция ти давам!
— Ся ша видим! — Той се прицели и натисна спусъка.
Бутилката в случая служеше за заглушител. Куршумът безшумно мина през нея и моментално проби черепа му — прониза го от край до край и избълва от него някаква тъмна кървава маса, която оплеска целия радиатор зад гърба му.
— Наистина! Стреля. — Кубика погледна другата мутра с демонична усмивка. — Може пък останалите патрони да са халосни.
— Недей, моля ти се, а?! — разхленчи се онзи и започна да пълзи заднишком, опитвайки се да си спаси кожата.
Но каквото и да прави, не може да избяга надалеч.
— На, вземи! — Кубика сложи другата бутилка върху дулото и подаде пистолета на Секса.
Онзи го взе, без да задава излишни въпроси, и даже не изчака да му дадат знак за начало. За секунди се прицели и простреля другия в главата. Направи го толкова спокойно, сякаш цял живот беше убивал.
Да, биваше си я бандата му. С такива момчета можеше далеч да стигне.
Преди в Бобровск имаше само един ресторант. А отскоро се появи още един. „Мерцедес“. Ако попитаха Сивия защо го е нарекъл така, нямаше да може да отговори. Въпросният ресторант нямаше никакво отношение нито към автомобилите, нито пък към известната немска фирма. Но на Сивия си му харесваше и това е. Вари го, печи го, но нямаше да промени името.
Бе направил заведението с парите от общата каса на групировката, но се чувстваше като негов абсолютен господар. Всичко тук беше предвидено за разтуха на душата. Имаше обща зала с около петнадесет маси и сепарета за по-специални клиенти и друга, в която можеше да се поиграе на рулетка. С момичетата също нямаше проблеми. Само намигваш на сервитьорката и веднага ти довеждат каквато мадама пожелаеш — блондинка, брюнетка, ако щеш, и негърка. Вярно, за негърка трябваше да се отскочи чак до областния град, но той не беше далеч — час път натам и толкова обратно.
Сивия имаше нещо от сорта на офис в ресторанта, който се състоеше от две стаи — в едната беше кабинетът му, в другата стояха трима биячи на пост и праскаха карти. Но Сивия рядко беше в кабинета си. Повече му харесаше да седи в общата зала, заобиколен от мутрите си.
Сега също беше там. На три обединени маси около него се беше събрало едва ли не цялото му войнство — дузина биячи. Държаха се културно хората — седяха кротко, обръщаха чашките, хапваха си мезенце, не вдигаха много шум, не плашеха клиентите. Чакаха нещо. Сивия също.
Даня и Вампира отидоха да вземат оръжието. Отдавна вече трябваше да са се върнали. Но ги нямаше. И по телефона не отговаряха. Сякаш бяха умрели. А може пък наистина да бяха мъртви? Но кой може да им е видял сметката? Дали не бяха ония главорези, които вчера пребиха до смърт Лоса, а днес май са смачкали физиономиите на трима от биячите му… Здрави бичмета бяха, няма спор. Такива с удоволствие би ги взел в групировката си, но са направили куп поразии. А и Сивия бяха опозорили. Излизаше, че неговите биячи нищо не струват.
Ядосан им беше Сивия, много ядосан. Неслучайно бе наредил да донесат оръжието. Вече нямаше да размахват само юмруци срещу тях, а да насочат пистолети насреща им. Някаква си улична банда от осем нехранимайковци, които се занимават с джебчийство, ще му прави проблеми на него… Смъртта на Вася беше на тяхната съвест. Свършено беше с тях, с една дума. Ще ги сринат със земята! Къде са обаче Даня и Вампира?