— Генерал, Кокаин, Грънолом…
Време беше вече да изпрати някого да провери какво става с момчетата. Но дали трима няма да са малко?
Сивия нямаше много време, за да разреши тази сложна дилема.
На входа на ресторанта изведнъж цъфнаха някакви здравеняци с маски. Замириса на смъртоносна опасност, като на мърша от трупове.
Цялата агитка се беше събрала. Още по-добре.
— Какво, изненадахме ли те, говедо! — извика Кубика, впивайки убийствен поглед в Сивия, и извади от шлифера си „Стечкин“.
Хлебарката, Търговеца, Пукотевицата и Дамаджаната моментално насочиха автоматите. Пукотевицата и Дамаджаната малко се забавиха, но това не обърка работата. Мутрите на Сивия и без това не можеха да извадят оръжие. Просто нямаха. Нямаха, и това е.
Съвсем се бяха ояли изродите. Спокойният живот явно не им се беше отразил много добре. Станали като лоени топки, правят се на големи тежкари. Возят се като баровци на западни коли, всички имат собствени къщи, спят с най-хубавите момичета. И никой не ги закача. Не живот, а песен. Явно смятаха, че този лайф ще продължи вечно. Даже бяха забравили какво е това пистолет. Скрили оръжието в някакъв апартамент и си мислят, че всичко е наред. Да, ама не — не сте познали!
Един пистолет и четири автомата бяха насочени срещу десетте угоени изроди. Доста внушително зрелище.
Кубика започна да се смее, когато куршумите един след друг взеха да се забиват в широките гърди на Сивия. А когато направи на решето черепа на мутрагена, седящ до Сивия, вече се превиваше от смях.
— Не мога да те разбера, Пача, честно! Такова бъдеще значи ни чака. Целият Бобровск ще е наш… Нали чу, че Сивия вече го няма. Пратили го на оня свят заедно с всичките му момчета.
— Ти ли го пречука, Кубик? — ехидно се подсмихна Пачата.
— Абе луд ли си, верно?
Кубика, разбира се, нямаше нищо против да се поперчи пред него — един вид, да, аз му видях сметката на Сивия. Но Пачата и без това се досещаше кой го е направил.
Много други също се досещаха. Включително и ченгетата. Спипаха го те, гадовете, три дни ги обработваха в ареста заедно с Хлебарката. Един следовател от прокуратурата беше издал заповед за задържането му. Заподозрял го, говедото, че е замесен в чистката на Сивия и групировката му. И новобогаташа, дето Хлебарката го пречука с бокс, също му го лепнаха на него. Постоянно се опитваше да притисне Кубика в ъгъла — хайде, казва, признай си. Всичко, казва, знам за теб… Ама да ходи да плаши гаргите с това. На Кубика не можеш да му вземеш страха толкова лесно. Знае много добре той, че ченгетата нямат никакви доказателства срещу него. Оръжието, с което очистиха Сивия и бандата му, беше скрито на сигурно място и ченгетата нямаше да могат да го намерят. А освен това той си имаше алиби. Знаеше какво може да се случи и затова си бе подложил, та да падне на меко.
Но следователят не го оставяше на мира. Срокът за задържането му вече изтичаше, нямаха никакви доказателства, а той, гадината, метна прокурора — казал му, че имали всички основания да задържат гражданина Цибин в ареста.
Само че сметката му излезе крива. Хлебарката, Търговеца и Дамаджаната отвлякоха дъщеря му. Тринадесетгодишна тийнейджърка. Такава спокойно можеш да я надрусаш и да й го мушнеш където ти скимне — между зъбите или в дупето. Следователят се изплаши и се предаде — ето ви го, казва, Кубика, вземайте си го, само момичето ми не пипайте.
Нищо не й направиха и я върнаха, а Кубика вече беше на свобода.
Следователят уж се кротна. Но това можеше да е само привидно. Току-виж, вече да се готви за реванш. Затова Кубика не трябваше да стои със скръстени ръце.
Сега трябваше да си присвои териториите на Сивия и да подкупи ченгетата — с една дума, изцяло да заеме мястото на боса. Тогава на следователя при всички случаи му беше спукана работата.
Хлебарката, Търговеца, Пукотевицата, Валето, Дамаджаната, Нурик и Секса — това беше цялата му банда. Нямаха грешка момчетата. Хванаха двама от биячите на Сивия, поступаха ги малко и научиха кого и как е рекетирал покойният бос. И с благословията на Кубика тръгнаха по обектите.
Повечето бизнесмени вече бяха преминали под тяхна закрила, но не всички.
Ако Кубика имаше още поне десетина биячи, много бързо щеше да се издигне на нивото на Сивия. Точно по този повод в момента разговаряше с Пачата. Тази надувка с конска физиономия имаше банда от шест човека. Някога Кубика беше във вражда с него. Бандите им бяха на нож, биеха се едва ли не на живот и смърт. Ненавистта помежду им беше голяма, но това беше преди. Както понякога се случва между мъжете, ненавистта им прерасна във взаимно уважение. И ето че сега Кубика много би желал да види доскоро ненавистните си врагове в своите редици. Здравеняци бяха момчетата на Пачата, такива в целия град на пръсти можеш да ги преброиш.