— Е, какво, с мен ли си? — още веднъж попита Кубика.
В очите на Пачата проблесна злоба, мускулите на лицето му започнаха да треперят.
— Не аз съм с теб, а ти с мен! — неочаквано заяви той и от нерви чак се надигна от мястото си.
— Не те разбрах!
Кубика имаше чувството, че ще му падне ченето. Не, не може да бъде! Този мижитурка иска да стане главен бос, а той, Кубика, да му бъде подчинен. Все едно той е очистил Сивия, а не Кубика, и разполага с неограничено количество оръжие. А пък Кубика, разбирате ли, е последна дупка на кавала.
— Че какво толкова има за разбиране? — Пачата извади цигара, поднесе я към устата си, запали и нервно запуши. — Аз ще ръководя цялата групировка, а ти ще си ми дясната ръка. Вече говорих с момчетата, съгласни са.
— За какво са съгласни?
— Да работят за мен заедно с твоите момчета. Навити са да ръководят парада в Бобровск.
Да бе! Заради същия този парад Кубика си бе рискувал главата, заради него лежа три дни в ареста. А сега Пачата, хиената нагла, иска да си приватизира всичко наготово.
— А сигурен ли си, че момчетата ти не ги е шубе? Стиска ли им? Все пак влизаме в голямата игра.
— Абе няма проблеми за това, сериозно.
— Добре — хищно се усмихна Кубика.
— Какво значи „добре“? — отново се напрегна Пачата.
— Сливаме бандите в една, ти, един вид, ще си шеф-диригент. Става ли? — Кубика сякаш говореше с най-добрия си приятел.
— Става! — важно каза Пачата.
Явно искаше да му покаже, че отсега нататък Кубика трябва да се отнася с него като роб към господар.
— Ами това е, разбрахме се. Кажи на момчетата, че ще има събрание — покорно склони глава Кубика.
— Ами ти го уреди този въпрос.
Онзи щеше да се пръсне от надуване.
Кубика винаги беше смятал, че Пачата няма нито една гънка в мозъка. Сега разбра, че тотално е деградирал. Нищо не схващаше дебилът, приемаше всичко за чиста монета. И отгоре на всичко се буташе да става главен бос и Бобровск да е в краката му.
Следващият по ред беше Капитана. Този разполагаше с петнадесет момчета в бандата. Кубика обаче имаше намерение да вземе само седем, най-добрите: Льовата, Щепсела, Артур, Кучето, Вадим, Дворянина и Серго. Те му харесваха най-много. Капитана също си го биваше. Той нямаше нищо против Кубика да му стане шеф. Признаваше авторитета му и нямаше намерение да придърпва чергата към себе си.
След това направиха събранието. Събраха се момчетата от трите банди — онези, които не се страхуваха да рискуват и да влязат в голямата игра. Получи се групировка от двадесет човека, над които стояха Кубика и Капитана, а над всички беше Пачата. Но Кубика не приемаше това сериозно. Нека се бие в гърдите, няма да е за дълго.
Пачата харесваше Кубика. Момче на място. Бе унищожил групировката на Сивия, бе намерил оръжие, бе събрал силна банда и бе притиснал здраво бизнесмените в града. И с всичко се справяше с лекота. Днес на един бизнесмен стъпи на врата, утре на втори, на трети… С ченгетата също можеше да се оправи и в градската администрация знаеше как да си пробие път. Големи планове имаше той. Пачата, де.
А Пачата не беше глупав. Знаеше той как да сложи Кубика на място. Щом Пачата толкова му е притрябвал, нека той да му стане подчинен. Кубика, разбира се, искаше сам да оглави групировката. Но разбра, че Пачата е много по-умен от него, и нямаше друг избор, освен да се съгласи да играе втора цигулка.
Обаче Пачата беше великодушен към него и му разреши да движи нещата. Кубика събра момчетата, определи мястото на всеки от тях в групировката, раздаде им пистолети. А за Пачата задели един автоматичен „Стечкин“ — страхотен пищов, макар и малко тежичък. Не бива, казва Кубика, да захвърляме оръжието да събира прах. Ето Сивия например го захвърли и него самия го хвърлиха в земята. И изобщо, много умни неща приказваше тогава. Сякаш цял живот е правил само това, да рекетира градове като Бобровск. Пачата беше много доволен, че има такъв помощник.