— Наистина ли? Мислиш ли?
Тя се приближи до него. Никита беше омаян от упояващия мирис на чисто тяло и парфюм.
— Ти си най-най.
Сякаш между тях премина ток. Той нежно обхвана с ръце раменете й, притегли я към себе си и почувства нейната взаимност. Беше привлечена от него като от магнит.
Опиянен от любов, Никита приближи устни до нейните. Но в последния момент тя извърна глава и устните му докоснаха гладката кожа на бузата й.
— Струва ми се, че имахме намерения да слагаме масата…
Личеше, че прави неимоверни усилия над себе си, за да се отдръпне от него. Никита също се опита да контролира емоциите си.
Издържа стоически цял час.
Заедно сложиха масата в хола: специалитетът на домакинята, суров опушен салам, тънки филийки сушена есетра, червен хайвер в малка кристална купичка. Е, и разбира се, портокалите. Не минаха и без шампанско. Само че Никита изобщо не мислеше за храна в момента. Цялото му внимание беше погълнато от Роза. Още преди да вкуси от алкохола, вече беше опиянен.
Роза също почти не се хранеше. За сметка на това шампанското вървеше много добре. Бяха изпили цялата бутилка, без дори да забележат.
— Никога не съм пила толкова много — каза Роза, сякаш потънала в сладък унес, и отпусна глава върху рамото му.
Беше притворила очи, сочните й устни го молеха за целувка.
Никита отново бе обзет от страстта. Той се наведе към нея и впи устни в нейните.
Роза му отвърна, но се целуваше някак неумело. Сякаш го прави за първи път в живота си.
В един момент той я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Тя не се възпротиви и с покорността на робиня се остави в силните му ръце. Очите и бяха притворени, устните й трепкаха беззвучно, сякаш чакаха целувка.
Никита я сложи внимателно на леглото. Роза беше изцяло в негова власт. Можеше да прави с нея каквото поиска. Само че той не бързаше да се възползва от победата си. Вървеше към целта си много бавно, нежно и внимателно. Струваше му се, че ще оскверни тази невинна красота, ако я обладае бързо и грубо.
Минаха около два или три часа преди да реши, че вече може да я има. В последния момент обаче момичето се изплаши от нещо и плахо се опита да се освободи от прегръдката му. Но все още беше в плен на насладата. Той можеше и да не забележи притеснението й и да я обладае, но го забеляза веднага и я разбра. Тя искаше да му се отдаде, но се страхуваше от нещо. Може би на следващия ден щеше да се обвинява, че се е предала толкова лесно.
Никита продължи да я милва, но вече не правеше опити да проникне в нея. Скоро разбра, че Роза му е благодарна за това. Той постъпи така, както би постъпил всеки истински мъж в случай като този.
Заспаха чак призори в нейното легло. Той така и не успя да я има истински, но мъжката му гордост не беше накърнена. Точно обратното, още повече се издигна в собствените си очи.
Събуди го приглушеният глас на Роза, идващ откъм другите стаи. Тя говореше с някого или в хола, или в кухнята.
Страшно му се спеше. Нищо чудно — беше още осем часът сутринта. Той се обърна на другата страна и пак притвори очи, но нещо не му даваше да заспи. Неволно се заслуша в разговора.
— Нали знаеш, че трябва да приключим с тази работа колкото се може по-бързо — каза някаква жена.
По гласа й личеше, че не е възрастна.
— Знам — отвърна Роза.
— Ами какъв е проблемът тогава?
Настъпи мълчание.
— Ще го направя — чу се накрая гласът на Роза. — В най-скоро време.
Никита имаше чувството, че тя всеки момент ще се разплаче.
— Ами направи го тогава, моля те! — При цялата си добронамереност, гласът на непознатата звучеше непреклонно и повелително. — И то колкото се може по-скоро. Не може да подвеждаме така хората.
— Ами ако тези хора вече ги няма?
— Няма значение. Длъжни сме да го направим. И ще го направим! Как вървят нещата в академията?
— Горе-долу добре…
— Е, това е, извинявай, но трябва да тръгвам.
Непознатата гостенка си тръгна. След малко Роза влезе в стаята. Никита лежеше по корем, забил глава във възглавницата, сякаш спи. Не чу нещо кой знае колко тайно, но все пак бе неприлично да се подслушват чужди разговори. Нека тя си мисли, че спи и не е чул нищо.
Няколко минути момичето стоя до вратата. Мълчаливо. После изведнъж въздъхна тежко, даже изхлипа. Приближи се до леглото, легна и се притисна към Никита. Цялата трепереше. Той се обърна към нея и я прегърна. Докосна с устни очите й и усети, че са навлажнени. Роза плачеше.