— Само за три и половина милиона долара…
Всичко беше в милиони. Кубика обаче възприемаше този зашеметяващ успех като нещо в реда на нещата. На хубавото лесно се свикваше.
Но това не можеше да го задоволи, той искаше много повече.
— Ти кой си? — стрелна той с поглед мъжа.
Засега само с поглед.
— Президентът на фирмата — измънка онзи.
— Президентът ли? — усмихна се злорадо Кубика. — Чувал съм, че всички президенти си живеят бейски.
— Не всички — побърза да отрече мъжът.
— Може би не всички, но ти със сигурност си живуркаш добре.
Макар че по външния му вид никой не би го предположил — физиономията му една бледа, костюмът — евтин парцал, купен от пазара, дясната му обувка скъсана. Но очите му светеха като елмази. Сто процента имаше още камъчета вкъщи. А и парици сигурно беше скътал. Шестото чувство на Кубика подсказваше, че е така.
— С една дума, ще ти дойдем на гости.
— Аз не съм местен — каза онзи, избягвайки погледа му. — Нямам жилище и живея тук.
Да бе, точно в тоя обор. Веднага му повярва, няма как.
— Недей да лъжеш. Всичко знам за тебе, кучи сине! Хайде, отиваме в апартамента ти! Трябва да направим обиск, един вид…
— А заповед имате ли?
Намери какво да попита. Нима наистина ги вземаше за ченгета? Отдавна вече трябваше да се е сетил, че не са такива.
— Имаме — изкриви устни Кубика и показа с поглед автомата си.
Достатъчно убедителна заповед за обиск.
Но се наложи да се помъчат малко, преди президентът да им каже адреса си. Удряха го основно по топките — много ефективно средство за опресняване на паметта.
Взеха го със себе си, за да им покаже пътя. И другия, заместника му, също го напъхаха в колата. С него щяха да си поговорят по пътя. Че нали и при него трябваше да направят обиск.
Какъвто беше офисът, такъв беше и домът на пленника — апартаментът беше много стар, не видял ремонт от сто години, а мебелите — пълно демоде.
— Дай да не си губим времето. Показвай направо къде криеш мангизите и камъчетата — с престорено уморен поглед го изгледа Кубика, когато влязоха в апартамента.
— Абе нищо нямам, ви казвам… Търсете, ако искате. — Онзи чак се разплака от яд.
— Ще потърсим — кимна Кубика. — Само че първо ще те гръмнем.
Това прозвуча доста убедително. И неочаквано за всички президентът падна на колене пред тях.
— Недейте…
Най-после разбра, че не са никакви ченгета. Тъпанар!
— Тогава показвай скривалището.
За да го подкани да побърза, Дамаджаната му вкара още един шут в топките и нещата се задвижиха. Тайникът беше зад една врата, скрита с шкаф. Тя водеше към таен изход. Блокът беше стар, строен още преди революцията, така че нямаше нищо чудно в това.
Кубика мереше камъчетата не с карати, а с шепи. Една шепа, две шепи, три шепи.
— За два милиона са — изстена мъжът и зарони едри сълзи.
А когато Пукотевицата започна да брои парите — от тази благодат имаше достатъчно в тайника — онзи направо се разрева с глас. Бяха осемстотин и четиридесет хиляди долара — добра печалба.
Президентът не можеше да спре да плаче. Кубика знаеше много ефикасен начин да го накара да се успокои. Изведоха го на стълбите в тайния изход и го застреляха. След това затвориха вратата към тайника и върнаха шкафа на място. Щяха да го намерят чак когато засмърди на мърша.
Вицепрезидентът живееше в район Черьомушки, в стандартен дванадесететажен блок. Показваше им пътя с голямо нежелание. Ако Търговеца не беше опрял нож в голия му тумбак, сигурно изобщо нищо нямаше да им каже.
Пристигнаха до блока с две коли.
Кубика действаше бързо и експедитивно. Цялата му свита нахлу във входа с автомати в ръце. И точно това го спаси, когато отгоре и отдолу изведнъж се появиха три ченгета с бронежилетки и автомати.
Но Кубика не можеш да го хванеш неподготвен. Момчетата му бяха винаги нащрек и оръжието им беше винаги готово за стрелба — не им бяха нужни никакви предпазители.
Двете страни откриха огън едновременно. Във входа се вдигна страшна пукотевица и цялото пространство наоколо се изпълни със свистящи и пищящи куршуми.
Паднаха им се някакъв особен чешит ченгета. Убиха две от момчетата му, а после нервите им не издържаха. Единият, прострелян в черепа, остана на място, а другите двама се стрелнаха надолу по стълбите. Но Кубика нямаше намерение да ги остави да избягат. Хукна след тях. Спря, когато ги уби.