Бе загубил двама от бойците си — Дамаджаната и Валето бяха ранени смъртоносно. Бяха очистили и вицепрезидента, но това не беше тежка загуба. Така или иначе, вече не можеше да вземе мангизите и камъчетата от него.
Би трябвало да завлекат Дамаджаната и Валето долу и да ги качат в колата. Не биваше да ги оставят тук. Но сега нямаше време за това. Трябваше да изчезват колкото се може по-бързо. Докато не беше дошла следващата партида ченгета.
— Извинявайте, момчета! — Кубика ги погледна студено.
Нито мускул не трепна на каменното му лице, когато простреля в главата първо единия, а после и другия. Уби най-добрите си дружки със собствените си ръце. Но му беше все едно.
Бандата вече излизаше с колите от двора, когато покрай тях профучаха две полицейски коли с буркани.
— Ченгетата! Помияри… — прецеди през зъби Търговеца.
Той караше уверено, само дето не знаеше накъде отива.
Москва за него беше тъмна Индия.
— Веднага са ни надушили, гадините — съгласи се Кубика. — Бързо ни намериха.
— Така си е, Москва не е Бобровск. Тука ченгетата не са някакви духльовци.
— Е, какво, да не би да не го издухаха! — засмя се гръмогласно Кубика. — Бобровските момчета не са като московските, нас не можеш да ни спипаш толкова лесно. Ама добре ги наредихме, а?
Бе изцапал ръцете си с кръв на ченгета, а това беше непростимо. Сега щяха да го преследват настървено. Но на него не му пукаше. Не се страхуваше от ченгетата. От никого не се страхуваше.
Вече трети месец беше в столицата. Взе си къща под наем в едно село близо до Москва. Живееше заедно с Тонка и бойната си бригада. Нямаше намерение да се връща в Бобровск.
Никой не го беше гонил от родния му край, той сам го напусна с дузина от най-добрите си бойци. Останалите ги остави да стопанисват града. Само че момчетата му не се задържаха много. Нападнаха ги от всички страни — и ченгетата, и бригадите на Кръстника от областния град. Заедно с тях биха помели и Кубика, но той се спаси навреме.
Разбра, че рекетът и охраната не бяха за него. За тази работа трябваше да имаш свои територии, да се разбираш със съседите си, да слушаш по-големите босове. А Кубика не искаше нито да се съобразява с някого, нито да пази поведение пред когото и да било. Той беше волна душа, с никого не можеше да живее в мир и разбирателство.
Бе започнал с грабежи и пак с това се занимаваше. А защо не? Само за ден почти два милиона долара бе изкарал. А от камъчетата се облажи с пет и половина милиона. Рубините пък бяха за два и половина милиона. Луди пари бе направил. Дори и всички обекти в Бобровск и Копит да рекетира, и след сто години нямаше да може да събере толкова. А сега ги бе спечелил за секунди.
— Само шестстотин хиляди долара? Това последната цена ли е? — Очите на брадясалия дебелак с големи рогови очила светеха от алчност.
Секса всячески се стараеше да изглежда като наивен глупак.
Почти от месец баламосваха този шаран. Веднага щом научиха, че проявява интерес към скъпоценните камъни, го взеха на мушка. Подкупиха секретарката му и още един негов подчинен. Проучиха всичко за него отвътре. И със сигурност установиха, че шестстотин хиляди долара е максимумът, който може да даде за камъчетата. Затова му поискаха точно толкова.
С него се срещна Секса. Показа му стоката — купчина скъпоценни камъни на снимка. И цяла пачка със снимки, на които всеки камък беше сниман поотделно. Такава беше предварителната уговорка. Шаранът имаше собствена фирма, и то доста печеливша. Имаше и охрана — двама здравеняци с погледи на ченгета. Явно от бившите. Беше се застраховал за всеки случай.
Кубика нареди на Секса да му покаже скъпоценни камъни за три милиона долара. Нека алчността заслепи разума му. А дебелакът разбираше от скъпоценни камъни. Беше му ясно, че струват много повече от шестстотин хиляди. И май беше захапал здраво примамката.
Секса беше сигурен, че шаранът се е хванал на въдицата, и Кубика му вярваше. Макар някакво червейче да го глождеше отвътре. Че рискуваше, това беше ясно. Но за да спечелиш, трябва да рискуваш.
Той попита Секса:
— Кога?
— Утре в единадесет часа, в офиса му.
Срещата в офиса свеждаше до минимум вероятността да им направят някой номер. Ако шаранът имаше намерение да ги изиграе, щеше да избере друго място за среща. Някое затънтено местенце например.
Виталий Александрович Николаев имаше намерение да купи едра партида рубини. Младежът му поиска само шестстотин хиляди долара. А стойността на камъните, ако не бяха фалшиви, гонеше три милиона. Изгодата беше петкратна.