Выбрать главу

Само след час и половина този младеж трябваше да дойде със стоката. Вчера го бе предупредил, че ще бъде с охрана. Щели да го придружават трима. Той, разбира се, се доверявал изцяло на Виталий Александрович, но все пак трябвало да вземе някакви мерки за безопасност.

Виталий Александрович не бе възразил. Той нямаше намерение да разиграва продавача. От негова страна нямаше да има никакви форми на агресия, нито пък щеше да му пробута фалшиви долари. Но виж, дали момчето беше честно, не се знаеше.

Някъде преди месец в Москва имаше подобен случай. Даваха го по телевизията. Някаква фирма купила партида рубини, платила си, а престъпниците прибрали и парите, и стоката. И оставили планина от трупове след себе си.

Той си имаше лична охрана — три здрави момчета, бивши спецназовци. Но ако продавачът, току-виж, разполага с по-голяма сила зад гърба си?

Виталий Александрович въздъхна и протегна ръка към телефона. Имаше добър познат в милицията. Може пък да му помогнеше с нещо…

Катя обожаваше да ходи по магазините. По цял ден се занимаваше само с това. Обикаляше всякакви супермаркети, бутици, знаеше ги като петте си пръста. Вече я познаваха навсякъде и я посрещаха с усмивка. Все пак рядко се случваше да си тръгне без покупка. Разполагаше с достатъчно средства. Винаги имаше с какво да си купи някоя нова скъпа дрешка и обувки.

Баща й беше солиден банкер. А тя беше единствената му дъщеря и той, естествено, се опитваше да й подсигури безгрижен и разкошен живот.

Имаше луксозен джип „Мерцедес“ със средни размери. Беше модерно да се карат джипове, а модата за нея беше всичко.

Този ден атакува супермаркета още от сутринта — накупи си всякакви видео- и аудиокасети. Освен това си взе едно пуловерче. Ами не можа да се стърпи, страшно й хареса.

На изхода се сблъска с някаква блондинка в разкошно палто от норка.

— О! Ленка!

Докато Катя разбере какво става, вече беше в прегръдките й.

Изведнъж я лъхна скъп парфюм, усети лека нежна целувка по бузата си. Стана й приятно. Но тя не беше Лена, блондинката се припознаваше. Трябваше да поправи недоразумението.

— Откога не сме се виждали само! Забравихме се вече…

— Аз не съм Лена — отдръпна се Катя.

— О, извинете! — смути се блондинката.

Най-после разбра, че се е припознала.

— Толкова много приличате на една моя съученичка!

— Къде сте учили? — неочаквано за себе си попита Катя и се усмихна. Беше й приятно да общува с непознатата.

— В Санкт Петербург. Живея там, тук съм по работа. А Лена, приятелката ми, живее тук, в Москва. Омъжи се за един бизнесмен. Взех ви за нея. Извинете още веднъж!

— Няма нищо, не се притеснявайте. На този свят всичко е възможно.

— А не, не може така. Извинете, заета ли сте в момента? Бързате ли за някъде?

— Ами не, не бързам.

— Елате ми на гости. Отседнала съм в хотел. В луксозна стая. Ще си поръчаме шампанско, ще си поприказваме. Сама ми е скучно.

— И на мен. Но ме извинете, никъде няма да ходя. Трябва да се прибирам.

Трябваше да внимава. Баща й неведнъж я бе предупреждавал, че градът е пълен с всякакви измамници. Колкото по-богат е човек, толкова повече врагове има. Може пък тази блондинка да е примамка, с която някакви злодеи искат да я хванат в капана си. В най-добрия случай може да се окаже лесбийка. Ще я замъкне в стаята си и ще започне да я прелъстява. Би било толкова отвратително…

— Ами хубаво, както искате.

Учудващо бързо, блондинката я остави на мира. Но тръгнаха заедно към мястото, където беше паркиран мерцедесът на Катя. Изглежда, и тя беше с кола.

— Олеле! — стъписа се блондинката. — Колата ми… Няма я… Откраднали са я! Представяте ли си, само за секунди я оставих и край — няма я…

— Каква беше?

— Съвсем обикновена, спортен модел ферари. Съвсем обикновена.

— Застрахована ли е?

— Ох, благодаря ти, че ме подсети! — От гърдите на блондинката се изтръгна въздишка на облекчение. — Съвсем бях забравила, наистина е застрахована. Да върви по дяволите, и без това искам порше. Като си получа застраховката, ще си го купя.

Тревогата й се изпари като дим.

— Трябва да стигна до хотела някак си, трябва да се обадя спешно… Ще си хвана такси…

— Защо да хващате такси, аз ще ви закарам. — Катя посочи колата си.