— Виж ти! Каква красавица! — възхити се блондинката на мерцедеса й.
Качиха се в колата.
— В кой хотел сте отседнали? — попита Катя.
— По-добре да не знаеш, скъпа — каза блондинката, рязко променяйки тона.
Съскаше като змия. В ръката й изведнъж се появи малък пистолет.
Катя пребледня като платно. Глътна си езика от страх.
В същия момент вратите на колата се отвориха и при тях се качиха някакви мъже със смръщени физиономии. Капанът се затвори.
Секса, Нурик, Моряка и Френския бяха влезли в офиса преди пет минути. Кубика, Хлебарката, Търговеца, Тонка и брат й ги чакаха в колата, заели изходна позиция. Всичко беше както си му е редът — оръжието готово за бой, маските сложени. И собственичката на колата, прелестната Катерина, беше с тях. Хлебарката й беше хвърлил око. Ако всичко бъде наред, после щеше да я набучи на шиша, и още как щеше да я набучи.
Бяха я отвлекли заради мерджана. Тонка изигра много добре ролята си и забаламоса момичето. То им беше нужно и като заложница. Че кой знае, всичко се случва…
Една полицейска кола спря точно пред входа на офиса. От нея се изтърсиха две шкембести ченгета с автомати. Физиономиите им нагли, угоени. С мързелива походка, отидоха до входа и застанаха пред него. Препречиха пътя на Кубика.
Виж го ти балъка, надушил е, че има нещо гнило и е впрегнал ченгетата. Само че трябваше да извика омоновците, а не обикновените. И да бяха малко повечко на брой и малко по-енергични. А тези — дебели като прасета и едва се движат.
— Е, хайде, момиче — злобно изсъска в ухото й Кубика, хващайки я грубо за косата. — Ще трябва да се постараеш малко.
Тя искаше да изпищи, но си беше глътнала езика от страх.
Кубика я избута от колата и слезе. Прикриваше се с нея като с щит. Сложи автомата си на рамото й и я побутна да върви към ченгетата. След него от другата кола се изтърсиха Хлебарката, Търговеца и Щурма.
— Оръжието на земята! — викна Кубика, приближавайки към ченгетата.
Онези го зяпнаха ококорено от учудване и страх. Нямаха възможност да стрелят, защото можеха да улучат Катя. Това като че ли само ги зарадва. Имаха всички основания да оставят оръжието без никакви угризения на съвестта. И го направиха.
— Лягайте долу! — дереше се Кубика.
Ченгетата паднаха на земята като покосени.
Щурма измъкна шофьора от предната седалка на полицейската кола. Взе и ключовете от отсека за задържани и с автоматите набутаха там тримата шапкари.
— Най-важното е да не се разсмърдите! — изкиска се Щурма, затваряйки вратата.
— Ако започнат да буйстват, направо стреляй! — неизвестно на кого подвикна Хлебарката.
Нека си мислят, че ги държат на мушка, да не вдигат много гюрултия. Но никой нямаше да ги пази. Сега всеки човек им бе скъп и всяка секунда — безценна.
Кубика нахлу в офиса точно в момента когато Секса получаваше парите за стоката. Грохотът на картечните откоси сложи всичко на мястото си. Нурик, Моряка и Френския се присъединиха към тях. Застреляха балъка и охраната му. Само че и онези успяха да отговорят на удара — убиха Нурик.
Прибраха парите и стоката. Вече можеха да си тръгват. Взеха и трупа на Нурик.
Секса, Моряка и Френския напъхаха трупа в багажника и се качиха отпред. Търговеца седна в мерцедеса при тях. В купето стана малко тесничко за шестима. Колите потеглиха точно в момента, в който някъде отдалеч се чу вой на полицейски сирени.
Кубика беше недоволен. И миналия път се бяха натъкнали на ченгета. Сега пак се сблъскваха с тях. И тогава, и сега им провървя. Но следващия път може и да не извадят такъв късмет. Явно беше време да приключват с аферата с камъчетата. Призракът на голямата опасност витаеше над тях.
А с какво да се захванат тогава?
— Къде ме карате? — разхленчи се Катя.
Най-после възвърна говорните си способности.
— На гребане — гръмогласно каза Хлебарката. — Ще те чукаме, маце.
— И после ще ме убиете — изпадна в истерия Катя.
Наложи се да я успокоят с един шамар.
— Защо пък после. Веднага щом яхнеш кола, ще хвърлиш топа! — подигравателно каза Хлебарката.
— Недейте! — примоли им се пленничката. — Моля ви, недейте… Баща ми е богат. Той ще ви плати…
— Колко? — сепна се Кубика.
— Ако щете, и сто хиляди ще ви даде…
— Долара ли?
Но Катя вече не можеше да говори, давеше се от плач.