— Ами разбира се, че долара — отговори вместо нея Тонка. — Погледни само каква кола има и веднага ще ти стане ясно.
Наистина, тази Катя беше цяло съкровище. Как не се бе сетил за това досега?
Трета глава
Кубика оглеждаше с похотлив поглед апетитната блондинка с ангелско лице.
— Как ти викат? — попита той и свали погледа си към късата й поличка.
Поличката от къса по-къса, а крачетата дълги, та дълги. По принцип всичко й беше идеално — и личицето, и фигурката, и гласчето й звучеше доста възбуждащо. Има си хас, че нали беше бивш фотомодел от най-висока класа и жена на един от най-големите бизнесмени в страната.
Струваше цяло състояние. Затова беше тук, в тази стара двуетажна къща в селце край Москва. Бяха я отвлекли предния ден както обикновено — с финес и малко фантазия. Дори не се наложи да убиват двамата телохранители, които бяха с нея. Всъщност, и да ги бяха очистили, нямаше да е голяма загуба.
— Питате ме, сякаш не знаете! — разхленчи се красавицата и се сви в ъгъла на стаята.
Права беше, Кубика знаеше как се казва. Знаеше всичко за нея. Дори какви, хм, дамски превръзки ползва.
Беше започнал да върти нов бизнес. Отвличаше хора и вземаше откуп за тях. Престана да се занимава с камъчетата от момента, в който се появи Катя, щерка на гъбав с пари балък.
Цял месец му трябваше, за да проучи всичко за баща й, да се информира за финансовото му състояние. Работата беше много сериозна и не трябваше да има никакви издънки. И такива нямаше. Подходи разумно към въпроса, направи си точна сметка, извади и късмет — и хоп, готово, сложи си двеста хиляди долара в джоба. В замяна онзи си получи щерката с разписка, че се е отдала девствена на Кубика. Да се радва човекът, на толкова неща я беше научил. Момчетата също споделиха опита си с нея. Че защо да се мъчи жената без мъж?
Тази тук, Океана, също ще извади късмет. Всички ще я минат и от всеки ще научи по нещичко. Ще има какво ново да покаже на мъжа си, когато се върне при него. А това ще стане най-рано след две седмици. Кубика не върши никога нещата през пръсти. Изпипва всяка подробност, обмисля добре всяка своя стъпка и за никъде не бърза. Точно затова се бе задържал досега, без да потъне.
Почти две години вече се занимаваше с този бизнес. Това му беше шестнадесетата жертва по ред.
— Океана се казваш — кимна й той и се усмихна похотливо: — Пили, пили, пили! Ела тук, пиленце!
Само преди малко бяха пресушили литър водка с Хлебарката. Пушеше му се — извади цигара, щракна със запалката и пусна струйка дим към тавана. Но повече му се правеше секс. И сега щеше да се заеме с това.
— Недей! — примоли му се момичето.
— Ей, к’ви ги приказваш, как така недей! — възмути се той, спирайки се на крачка от нея. — К’во, да не би да не ти харесвам?
— Недей! — Момичето вече беше на границата на истерията.
На Кубика обаче му беше все едно.
— Няма недей, Оксана, няма недей! — заяви авторитетно той.
С рязко движение, свали ципа на панталоните си и извади надигналото се мъжко достойнство.
— Само погледни, пиленце, какво чудо е!
Можеше да покаже чудото си и на Тонка. Тя беше военнополевата му жена. Навсякъде беше с него. И винаги измисляше по нещо ново. Такива чудеса вършеше в леглото, че да ти стане кеф на душата. Въвеждаше все нови и нови открития в сексуалния им живот — всякакви треви, мазила, белезници. Едва ли някоя друга би го задоволила по-добре от нея, но въпреки всичко му се щеше да опита и нещо свежичко.
— Недей! — не спираше да повтаря тя, сякаш беше блокирала.
— Стига си повтаряла едно и също като грамофонна плоча значи! Ти, такова, и без това ще си тук още две седмици, без майтап, верно. Ще хванеш паяжина дотогава. Мъжът ти ще ни се обиди.
— Мъжът ми ще ви плати. Колкото трябва, толкова ще ви даде… Само не ме пипайте…
— Ще плати! Къде ще ходи!
За тази кучка искаше да вземе четвърт милион долара. Съвсем разумна цена. Изхарчи цели петдесет хиляди долара, за да получи достъп до нея и мъжа й. Информацията за финансовото им състояние също не беше безплатна. За сметка на това сега със сигурност знаеше, че за шарана четвърт милион долара са нищо и никаква сума. И ако започнеше да се опъва, да спори, ако се опиташе да метне Кубика, жена му директно щеше да бъде изпратена в ада.
— Ако не плати, ще ти прережа гърлото!
— Нее! — разкрещя се истерично Океана. — Недей!
Кубика я хвана за косата, придърпа я към себе си и я зашлеви. Тя млъкна веднага.