— Как сте, мамо?
— Много добре, синко.
Ако майка му беше казала „всичко е наред, синко“, Никита би се разтревожил. Така би казала само в случай, че са станали заложници на мутрите.
— Ами чудесно тогава. Скоро ще намина, чакайте ме.
Остави слушалката и облекчено въздъхна.
При него всичко бе наред, никой не го търсеше, и при родителите му също всичко бе нормално.
Днес чакаше гости в квартирата си. Бе настоял Роза да му погостува и тя се бе съгласила.
Приготви празнична вечеря, нареди масата. А ето я и нея. Беше безбожно красива, слабичка и миловидна. Разтапяше се от нежност, като я гледаше. Идеше му да я грабне на ръце, да я вдигне, да я притисне силно към себе си и да я целува, целува…
Вечеряха и разговаряха за някакви незначителни неща. После се случи онова, което беше логично да се случи. Той я занесе в спалнята си и я положи внимателно на леглото.
На нощното шкафче до себе си сложи наченатата бутилка шампанско. Донесе две високи чаши и ги напълни. Но дори не успя да отпие — долепи устни до нейните и се впи в тях ненаситно, като вампир, жаден за свежа кръв.
Докосваше я нежно и внимателно, боейки се да не допусне дори едва забележима проява на грубост. Нашепваше й красиви и възвишени слова. Но не й се призна в любов, въпреки че вече я обичаше. Едно любовно признание в този момент можеше да изглежда доста фалшиво — само като начин за по-лесно постигане на целта.
Както и предната нощ, Роза леко потрепна, когато беше готов да проникне в нея. Той можеше да сломи съпротивлението й само с едно леко движение. Но спря. Защо да бърза? Та нали пред тях имаше цял един живот…
Продължи да я гали, отново й нашепваше красиви фрази. Но не вкуси от забранения плод — сърце не му даде.
Беше й хубаво. Усмихваше се доволно, в очите й се четеше блаженство. После изведнъж се разплака. Обърна се по корем, покри глава с ръце и зарида.
— Какво има, мила моя? — учуден попита Никита тихо.
Роза не му отговори и се разплака още по-силно.
— Да не би да съм те обидил с нещо?
Тя поклати отрицателно глава и продължи да плаче.
Никита присви недоумяващо рамене и протегна ръка към чашата с шампанско. Взе я и погледна към другата — може би тя ще пожелае да се присъедини към него.
— Искаш ли шампанско? — попита я.
Тя отново кимна отрицателно. После изведнъж притихна и рязко се надигна от леглото. Изглеждаше много объркана и изплашена до смърт.
— Остави! — махна с ръка.
Никита никога не би предположил, че слабата й като вейка ръчичка може да бъде толкова силна. Сякаш го удари с полицейска палка през пръстите. Чашата с шампанско полетя от ръката му и падна на килима, но не се счупи. Около нея се образува мокро петно.
— Защо? — погледна я озадачено.
— Не искам — почти шепнешком каза Роза, докато се успокояваше.
— Какво не искаш?
— Не обичам… Не обичам да пия в леглото…
Виж ти, излиза, че била момиче с характер. Може пък да е за хубаво.
— И изобщо…
— Какво изобщо?
— Не искам изобщо да пиеш…
— Да не би шампанското да предизвиква някакви неприятни асоциации за теб?
— Да — кимна му тя. — Освен това те обичам… — Усмихна му се смутено и се притисна към него.
Никита беше напълно погълнат от страстта.
Този път тя му се отдаде сама и той я облада, без да се поколебае. Беше тясна като всяка девственица, но кръв нямаше. Беше й хубаво, но изведнъж усети болка. Той спря веднага и я обсипа с нежни ласки.
Щастливо усмихната, Роза заспа върху гърдите му. Никита вдишваше с упоение обаятелния мирис на косите й. Беше на върха на блаженството.
Вече заспиваше, когато чу подозрително скърцане. Сякаш някой отвори входната врата. Но това бе невъзможно… Макар че би могло да се допусне като възможно, понеже вратата беше обикновена, а бравата — съвсем елементарна.
Младият мъж скочи от леглото и хукна към коридора. Вратата беше отворена. В рамката й се очерта нечий силует. Сигурно беше крадец. Никита веднага зае бойна стойка, но не успя да удари непознатия. Един тежък юмрук полетя към него от хола, удари го странично по главата и той загуби равновесие. Онзи до вратата го ритна в корема, а притаеният в хола го помете с цялата си тежест и го заби в стената.
Нападателите бяха най-малко трима. Повалиха го на пода и го замъкнаха в хола. Нещо метално блесна под лунната светлина. Никита помисли, че е нож. Но бяха белезници. Два чифта — по един на всяка ръка. Приковаха го към радиатора на парното. Включиха лампата и той видя противното лице на Валята.