— Събличай се, кучко! — викна й той и отново замахна да я удари.
Но не го направи. Че защо беше нужно? Наплашеното до смърт момиче започна да разкопчава бързо копчетата на блузата си под прицела на стърчащия му червендалест богатир.
Кубика не страдаше от никакви скрупули. Правеше секс със заложничката и даже не се беше сетил да затвори вратата на стаята. Тоня видя как дупето на изплашената красавица потреперва под ударите на този грубиянин. Чу и стоновете й — но не от наслада, а от болка и унижение.
Тоня не го осъждаше за нищо. Тя просто го ненавиждаше.
Вече от две години беше с него. Макар да имаше чувството, че е минала цяла вечност…
Бизнесът на Кубика вървеше много добре. Имаше стабилна банда зад гърба си, пари за подкупи на информаторите, отлично обмислени планове, никакви грешки при акциите. И вземаше доста солидни откупи. Понякога по сто, понякога по двеста и петдесет хиляди. А сега щеше да удари четвърт милион.
Много пари правеше Кубика с отвличанията. Повече от пет милиона само от тях бе спечелил. Преди това беше направил още почти четири милиона. Освен това имаше осем милиона в камъчета. Всичките тези богатства ги трупаше в тайника си. Къде беше този тайник, никой не знаеше. Дори и тя, вярната му другарка по оръжие, или по-точно по легло.
Луди пари правеше Кубика. Вече бяха над петнадесет милиона. И цялото това състояние принадлежеше изцяло на него. По принцип твърдеше, че това са пари на групировката, един вид обща каса. Но само глупак можеше да повярва на това. Поне Тоня силно се съмняваше в твърденията му.
Тя винаги беше мечтала за хубав живот — за разкошни апартаменти, скъпи коли, палта, кожи, блясък на брилянти, престижни ресторанти. Кубика можеше да й даде всичко това. Само че не искаше. Той изобщо нищо не искаше.
Преди Тоня мислеше, че той се стреми да натрупа колкото се може повече пари и след това да се оттегли от занаята. Сметките й обаче излязоха криви. Кубика никога нямаше да се откаже от пътя, по който бе поел. Той беше бандит по природа и не познаваше друг начин на живот, освен този, който живееше. А и не искаше да знае.
Имаше сума ти пари, но те сякаш изобщо не го вълнуваха. Какъвто си беше чергарин, такъв си и остана. Постоянно прескачаше от едно място на друго. Можеха да отсядат в скъпи хотели, да вземат луксозни апартаменти или къщи под наем, да се возят в суперскъпи коли и да се обличат както трябва, но се оказа, че всичко това не е за него. Беше си прасе, прасе си и остана.
Вечно ходеше с едно и също изтъркано кожено яке и панталони. Къщите ги наемаше по един критерий — колкото е по-стара и порутена, толкова по-добре. Не бива, казва, да привличаме излишно внимание върху себе си. Ами ето, в тази къща например нямаше почти никакви мебели, навсякъде мръсно, във всеки ъгъл виси паяжина, стените целите в пукнатини — с една дума, пълна съборетина. А на него всичко това му харесваше. И сякаш не забелязваше, гадината, че Тоня му доставя удоволствие на мръсни чаршафи, върху клатещо се легло, цялото покрито с прах и гадости.
Даже да се облича като хората не й разрешаваше. Никакви рокли, никакви скъпи костюми. Ходеше само с дънки и кожено яке, и колкото по-стари, толкова по-добре. За ресторанти вече даже не си и мечтаеше. Никога не я беше водил в ресторант, никога нямаше и да я заведе. А колите тотално ги беше отписала. Нямаше си личен автомобил, нямаше и да има. И неговият не беше кой знае какво — обикновена лада шестица. Колите на момчетата му също не бяха по-добри. Не бива, казва, да се возим на скъпи коли. Това буди подозрението на околните.
Може и да беше прав, но на Тоня й дойде до гуша да живее в тази мизерия. Освен това постоянно й изневеряваше. Не подминаваше нито една заложничка — ако, разбира се, беше хубава.
Вече се беше отчаяла да чака онзи светъл ден, в който Кубика ще захвърли всичко и ще я откара някъде в чужбина. Там, далеч от суетата на бандитския живот, тя би го направила свой бог и самата тя би се превърнала в кралица. С парите му биха живели в разкош до края на живота си.
Кубика сякаш усети, че го наблюдава. Погледна я през рамо и се намръщи недоволно, но остави заложничката. Стана, обу си панталоните.
— Е, изчуках кучката, и какво от това? — сякаш виновно, но в същото време заплашително каза той. — И теб ще те изчукам. Хайде, лягай до нея!
Гадеше й се от гнусната му усмивчица.
— Абе я се разкарай!
Тя се обърна и се запъти към стаята си. Кубика тръгна след нея. Влязоха заедно.
— Е, хайде, не се сърди!