Выбрать главу

Кубика я хвана грубо за ръката и я обърна с лице към себе си.

— Край, повече няма да я чукам тази кучка…

— Абе чукай когото си искаш! — ядоса се Тоня. — Само живот ми дай, а иначе прави каквото щеш.

— Не те разбрах. Какво, да не би да те тормозя?

— Погледни се само как си облечен! Погледни как съм облечена аз! Погледни в какъв обор живеем. Това не е мечтата на живота ми. — Тоня го гледаше едва ли не с ненавист.

Кубика за момент загуби самообладание. Но не се предаде и й отвърна надменно:

— А ти какво, дворци ли искаш?!

— Да, дворци!

— И мерцедес шестстотин или линкълн, а!

— Да, линкълн, желателно да е с шест врати.

— И парцалки от „Версаче“.

— Може и от „Армани“.

Кубика смръщи вежди, очите му се наляха с кръв. Тоня очакваше всеки момент да избухне. Но не, погледът му изведнъж се проясни, на устните му засия съвсем човечна усмивка.

— Ама че си кучка — изкиска се той.

Но виж, тези думи не се харесаха на Тоня.

— Не можа ли да изчакаш малко…

— Какво да чакам? — попита тя.

— Ами да те изненадам приятно.

— Кога ще стане това? След сто години ли?!

— След сто часа! Очертава се значи един проект тука…

Тоня въздъхна обречено. Пак започваше с неговите проекти. Тя искаше да живее като нормален човек, а той пак за работа й говореше.

— С една дума, реших да спра да се занимавам с отвличания.

— А с какво смяташ да се занимаваш тогава? — попита го с интерес.

— С момичета.

— С проститутки?

— Близко си до истината.

— Всички печеливши места в Москва вече отдавна са заети.

— Че за какво ми е Москва. Ще работя в чужбина.

Сърцето на Тоня щеше да изскочи от радост.

— Ще заминем в чужбина?

— Глупости, и тук ми е добре. С една дума, целта на занятието е такава: намираме готини мадами, забаламосваме ги, че уж ще ги закараме в чужбина, за да работят там като манекенки или фотомодели. А пък ги пращаме някъде в Турция или арабските емирства, в някой публичен дом. Стоката ще върви като топъл хляб, гаранция ти давам. И хубави пари се изкарват. Макар че, разбира се, и работата не е малко. Но за сметка на това, ако всичко се организира както трябва, ченгетата никога няма да ни пипнат.

— Те и без това ни търсят — недоволно каза Тоня.

— Може и така да е, а може и да не е. Но за всеки случай…

Кубика се пъхна под леглото и извади от един куфар купчина паспорти.

— Ето, това е твоят.

Снимката в паспорта беше нейната, името и бащиното — също, но виж, фамилията беше друга. Майчице мила, и с московска регистрация.

Паспортът изглеждаше досущ като истински.

— Знаеш ли колко струва? — попита Кубика.

— Не.

— Пет хилядарки в зелено.

— Толкова много?

— На това много ли му викаш. Погледни ги само, че те са като истински. С една дума, преминаваме към легален живот. Ще си наемем някоя луксозна къща извън града. Хубава къща значи, със зимна градина, с басейн. Ще се возим на мерцедеси. Теб ще те облека като кукла.

— Ама ти сериозно ли говориш? — На Тоня й идеше да заподскача от щастие.

— Толкова сериозно, колкото и това, че сега ще те изчукам.

Кубика я хвана за раменете, бутна я грубо на скърцащото легло и се хвърли върху нея с цялата си тежест.

Тоня не се съпротивляваше. На фона на розовите и най-важното — близки, перспективи сексът с него й се струваше даже романтичен.

Шестото чувство не излъга Кубика, че вече трябва да спре с отвличанията.

Мъжът на онази кучка Оксана плати откупа. Търговеца и Щурма взеха куфарчето с парите — всичко мина без проблеми. Докараха го в къщата и го отвориха — вътре имаше точно двеста и петдесет хиляди долара, и не бяха фалшиви.

Пуснаха Оксана. А след около час най-неочаквано се появиха ченгетата.

Операцията беше обмислена перфектно. Парите се предават, Оксана се връща при мъжа си, всичко е наред. Можеха да заловят престъпниците. Парите, разбира се, щяха да ги конфискуват.

Акцията протече идеално. Само че ченгетата бяха изпуснали една малка подробност. А именно, че Кубика с Тонка и момчетата ще се измъкнат от къщата по терлици и през дворовете и градините ще стигнат до реката. А след това започваше гората.

Ченгетата завариха къщата празна.

— Е, най-после… — облекчено въздъхна Тоня и се разплу върху разкошния диван, разположен в центъра на просторния хол с камина.