— Е, какво ще кажеш за моята дупка? — Кубика обгърна с очи кабинета си.
— Абе нещо не ме кефи — смръщи нос Хлебарката. — Много е скучно тука…
— Копеле, честно, само ти го забеляза. Скучно е, точно го каза.
— Няма простор тука.
— Да, наистина, няма простор.
— Бях в една кръчма — сякаш между другото подметна Хлебарката. — Готина кръчма…
— И какво?
— Бях само в кръчмата де, но има и дискотека. Да ти кажа, много ми хареса… С една дума, повиках собственика на моята маса и тактично го попитах дали си има гръб. А той ми отговори, че нямал. Е, и аз му казах, че без гръб не може. А той, казва, разбирам, така е. Пуснах му мухата, че познавам един авторитетен човек, който може би ще се съгласи да му пази гърба. С една дума, след няколко часа трябва да отскочим до тази кръчма.
— Ти какво, за мен ли си му казал?
— Че какво толкова?
— Абе за какво ми е да си губя времето с някаква си там кръчма. Мутрите да се занимават с това. Вече ми е под достойнството. Ти какво, не схващаш ли?
— Добре де, какво подскачаш толкова? Аз ти говоря за пари, а ти се ядосваш. С една дума, тази кръчма трябва да я вземем.
— От какъв зор?
— Има много добър ресторант — просторен. Ще можем да се събираме цялата компания, да пием водка, да закачаме мадами. Освен това залата, в която е дискотеката, също е доста голяма. През деня можем да събираме мадамите там, един вид, ще им организираме конкурси за красота. А най-хубавите значи ще ги избираме за работа в чужбина.
— Голяма зала, казваш… Да организираме конкурси за красота… — замисли се Кубика. — Знаеш ли, това, което ми говориш, звучи много разумно.
— Че кога съм ти говорил глупости? Вземай я тая кръчма. Ти ще си й гръб — ти ще си й собственик. Каквото искаш, това ще правиш в нея.
Точно след два часа Кубика вече говореше с две момчета
— Антоша и Елдар. Типични балъци. Даже не се наложи да ги изнудват. Кубика само смръщи вежди и ги огледа надменно от главата до петите и край — на смотаняците им се разтрепериха мартинките. Поднесоха му кръчмата си на тепсия. Предложиха му петнадесет процента.
Парите в случая не го интересуваха и той веднага се съгласи.
— Това е невъзможно — каза чичо Гошо.
Каза го спокойно, в гласа му не се усещаше почти никаква емоция. Преди казваше: „Не може да бъде…“, а още по-преди същото това нещо не просто го казваше, а направо го подвикваше в изблик на безкрайно възхищение и учудване.
Чичо Гошо държеше тир, който преди това принадлежал на някакъв спортен клуб. Сега в него можеше да тренира всеки любител. Плащаш си, вземаш спортния „Марголин“ и стреляш колкото ти душа иска. А ако станеш партия с чичо Гошо и си платиш малко повечко, може да ти даде и боен пистолет.
Никита идваше два пъти седмично при него. Трябваше да поддържа формата си. Защото животът беше сложно нещо. Трудно е в наши дни да се живее без пистолет. Особено ако знаеш, че съседът ти се е въоръжил с картечница.
Понякога Никита стреляше просто за удоволствие, понякога показваше висока класа. Стреляше с два пистолета с интервал между изстрелите секунда и винаги уцелваше десетката. Или стреляше едновременно по няколко мишени, със същия интервал. И отново улучваше само десетката. Чичо Гошо беше свикнал с това и вече много рядко му се възхищаваше.
Никита остави пистолетите и свали наушниците си.
— Това е невъзможно — повтори чичо Гошо.
— Възможно е.
Никита много пъти му беше обяснявал, че се е научил да стреля така в казармата, че е служил на войсковото стрелбище и по цели дни е правел само това. Чичо Гошо го разбираше, но не вярваше, че можеш да станеш толкова добър стрелец само за някакви си две години.
— Талант имаш, приятелю.
Никита по принцип не спореше с него, когато му говореше така. Може пък наистина в миналия си живот да е бил някой „ворошиловски стрелец“ с голям стаж.
Веднага след като свърши с тренировката в тира, той тръгна към вкъщи. Но не се прибра веднага. Спря пред нощния клуб. Реши да обядва там…
На Никита му харесваше във „Феерия“. Антон и Елдар бяха дали всичко от себе си, за да създадат този клуб. Бяха го направили така, че да ослепява с великолепието си.
Онзи ден бе прекарал почти цяла нощ в клуба. Поседя малко на бара в дискотеката, после мина през ресторанта, накрая погледа малко стриптийз. Антон и Елдар бяха много заети, нямаха време за него. Затова се забавляваше сам.