Да, беше същият онзи бандит. Не беше го виждал никога, но го позна по описанието. Същински Квазимодо с хлътнало лице. Такъв изрод е рядко явление.
Зад него стояха още двама. Входната врата се тръшна, но никой не влезе в хола. Някой мина по коридора, отвори вратата на спалнята. След това всичко утихна.
Валята се приближи до Никита. Изрита го в брадичката и му се усмихна злорадо.
— Ето че се срещнахме накрая, тъпако!
— Как ме намери?
— Ти да не си мислеше, че съм някакъв балък? Не се ли сети, че телефонът на старците ти може да се подслушва. А твоят телефон после лесно може да се научи.
Никита се намръщи с досада. Никога не би предположил, че този изрод може да му изиграе такъв номер.
— Мислиш се за много умен, нали! Мислиш си, че щом си очистил момчетата ми, си най-умният на света.
— Това са глупости. Никого не съм очиствал.
— Да бе, тия ги разправяй на ченгетата. Те може и да ти повярват. На мен тия не ми минават. Спипах те, говедо. Грешката ти е, че дойде с моя форд до кръчмата и тегли куршума в слепоочието на Скелета.
Никита замълча. Какво можеше да каже? Беше в ръцете му. И това не беше обикновен съд, пред който можеш да се оправдаеш.
— Ей, Франзела! — обърна се Валята към един от спътниците си. — Къде изчезна Перчема?
— Запиля се някъде — направи гнусна гримаса онзи и кимна към Никита: — Сигурно клати мадамата му.
Никита изтръпна. Представи си как някаква отрепка с прякор Перчема е притиснал с цялата си тежест нежната и крехка Роза… и даже изстена в пристъп на безсилна ярост.
— Ходи да видиш какво става — нареди Валята на Франзелата.
— А евентуално може ли и аз да се включа?
— Може — великодушно му разреши босът. — Всички могат. Но по ред на номерата.
Той се приближи до Никита, хвана брадичката му с огромната си мощна ръка и впи злобен поглед в очите му.
— Първо ще изклатим мацката ти поотделно, а после групово. А ти ще гледаш!
— А може и на него да му го сложим, а? — гнусно се подсмихна мутрата зад гърба на шефа си и нагло седна на масата с гозбите, набождайки с вилица едно кюфте.
Франзелата излезе. Останаха сами с Валята.
— А защо не — ухили се през зъби Валята. — Ние ще му го сложим, а момчетата от групировката ще го пратят да бачка като пеперудка в публичния дом. — Хвърли му подигравателен и злорад поглед. — Знаеш ли, че ще те издам на ченгетата, говедо! Но първо ще си изпееш всичко за това как си очистил момчетата ми. Ще ми кажеш и кой уби Посечения. Всичко ще бъде записано на видеокасета.
— Той не знае кой е убил Посечения.
Когато чу тези думи, Никита замалко да си глътне езика от изненада. Беше гласът на Роза. Той извърна глава към нея. Беше облечена с бели дънки, пуловерче, косата й — прилежно сресана. Погледът й беше студен и строг. Едната й ръка не се виждаше, беше скрита зад гърба й.
Валята се обърна рязко и се ококори учуден насреща й.
— Къде са Франзелата и Перчема? — попита той сякаш близък приятел.
Момичето му отговори с потресаващо спокойствие:
— Събличат се. Нали решихме да направим един групов. И ти се събличай.
Никита беше ужасен. Какви ги говореше тя?
— Веднага свалям гащите. — Валята също прие всичко за чиста монета. — Слушай, коте, май съм те виждал вече някъде.
— И аз тебе. Вече трета година те сънувам всяка вечер. И твоето приятелче също. Как беше… Посечения… Чак сега разбрах как се казва. А твоето име все още не го знам. Все пак тогава не ми се представихте.
— Кога тогава?
— Преди три години. Тримата минавахте през нашето градче с една вишневочервена лада деветка. Беше рано сутринта. Срещнахте едно момиче, което се прибираше от абитуриентския си бал. Е какво, сети ли се?
— Аха… сетих се. Помня, че и тримата те изклатихме. Беше много готино. А и на теб ти хареса.
— Много! На Посечения вече му се отблагодарих.
— Не те разбрах?
— Какво толкова има за разбиране. — Роза присви равнодушно рамене и влезе навътре в стаята.
Никита даже не успя да примигне. Тя извади ръката иззад гърба си. Държеше пистолет. Насочи го към подчинения на Валята. Прозвуча глух изстрел. Куршумът прониза мутрата точно в сърцето, отваряйки малка дупчица. Онзи обърна очи и бездиханно тупна на дивана. Така и не успя бедничкият да си дояде кюфтето.