— Ама че досада, не млъкна значи! Затваряй си устата, ясно ли е?
— Както искаш. Ще млъкна. Но ти нямаш никаква власт над мен.
— Имам, имам. И още как имам! Като ти го вкарам до сливиците, ще видиш имам ли власт над тебе, или нямам.
Монахинята пребледня като платно, цялата затрепери от страх. А после изведнъж се успокои.
— Значи Господ Бог ми изпраща това изпитание, за да провери силата на смирението ми — измърмори тя под носа си.
Но Кубика я чу.
— Точно така, смири се. И ще ти стане хубаво.
Пристигнаха в една къща извън града. Кубика нареди на Щурма да заведе монахинята в стаята с решетките и да я заключи в нея. Можеха да я затворят и в мазето, при Антон и Елдар, но там нямаше върху какво да я опъне. А в другата имаше поне легло.
Кубика отиде в стаята си. Тя беше най-голяма в цялата къща. Но за сметка на това беше най-мръсна и разхвърляна, с паяжини по ъглите, а и мебелите не бяха читави. Добре поне, че Тонка беше тук. А накъде без нея. Тя му беше като пътна чанта, навсякъде беше с него.
Тонка стоеше до прозореца. Изглеждаше като бизнес дама в елегантния си костюм с панталон за около хиляда долара. Ухаеше приятно на скъп френски парфюм.
— Какво, май не можеш да се спреш — попита го, без да се обръща към него.
— Не те разбрах. Какво ти става? — намръщи се Кубика.
— Добре де, знам, че мислиш с онази си работа и се заглеждаш по всяка втора. Мина през всичките ония кучки, уж фотомодели. Хубаво, да беше продължил с тях, и без това сами си го търсеха. Но как можа да хвърлиш око на монахиня! Имаш ли акъл изобщо?
— Ей, какво, да не сте се наговорили всички?
— Кои сме тези всички?
— Ами, Хлебарката и той ми чете морал. Сега пък ти.
— Не пипай монахинята. Грехота е, свята жена е.
— Абе да им го начукам аз на всичките светици.
— Точно така, способен си да оскверниш всичко свято с оная си работа!
— Що не млъкнеш, а!
Тонка се обърна ядосано и впи злобен поглед в него.
— Не съм ти някоя курва, разбра ли! Да не си посмял повече да ми говориш така!
— Смея, и още как!
Прекалено много си позволяваше нещо мадамата. Загубила беше всякакво чувство за мярка. Как да не й дадеш урок на такава?
Кубика се приближи до нея. Усмихна й се ехидно и със сила я шамароса през лицето. Тя загуби равновесие, полетя назад към стената и се просна на пода. Той отново се приближи до нея и искаше да я изрита, но премисли. Наведе се, сграбчи я грубо за косата и започна да я влачи по пода. Тонка пищеше от болка и сипеше проклятия, но той не я слушаше. Слушаше само себе си.
— Ти си една никаквица! Мръсница! Просто парцал! — крещеше като обезумял. — Ако искам, мога да избърша пода с тебе. Ако искам… — Изведнъж спря, настъпи я и я погледна замислено. Устните му се изкривиха в демонична усмивка.
— Ако искам, мога да те хвърля на тълпата. Да ти се изредят един след друг всичките момчета… Пу! — Кубика злобно се изплю върху смазаната и унизена жена и излезе от стаята.
Можеше да я накаже още сега, да насъска момчетата, те с радост биха я оправили във всички дупки. Всъщност не! Щурма й беше роден брат. Ще вземе да се разсърди. А сега всеки боец му беше ценен. Добре де, да върви по дяволите тази кучка. Трябваше да се заеме с монахинята. Беше омагьосан от тази жена. Тя направо го подлудяваше.
В стаята при монахинята беше Щурма. Здраво момче, със самочувствие. Случвало се бе да се репчи излишно, да се прави на голям тежкар. Но иначе бе свястно момче и бе проверен на практика. Сега охраняваше монахинята. За него, за боса си я пазеше.
— Тръгвай, вече не ми трябваш. — Кубика му посочи вратата. Демек, омитай се.
— Какво мислиш да правиш с нея? — попита го Щурма неочаквано нагло.
— Как какво — ухили му се ехидно Кубика. — Ще я изчукам. А ти какво, да нямаш нещо против?
— Имам! — отсече Щурма.
Кубика усети как кръвта започна да пулсира в слепоочията му от наглото поведение на този сополанко.
— Какво каза?!
Яростта му нарастваше с всяка изминала минута, обливаше го на вълни и ставаше все по-взривоопасна.
— Това, който чу! Няма да я пипнеш и с пръст! — Щурма застана пред монахинята, прикривайки я с широката си гръд.
А тя се радваше. Е, как няма да се радва, нали се намери герой, който да я защити…
— Сам си го изпроси, помияр такъв! — Кубика не можа да сдържи гнева си и го сграбчи за дрехите.